„Затова ли стаята й в Ейнджъл винаги светеше докато спи?“ — зачуди се намръщено Рейвънхърст.
И ако е така, значи не можеше да се измисли по-голямо мъчение за нея от това, да я заключи долу, в тъмното.
Като гледаше бледото й лице, той разбра, че скоро няма да получи отговора. Междувременно тези рани трябваше да се лекуват.
Дейн напълни леген вода и го донесе до леглото. С несигурни движения разтвори дланта й и изми пръстите от мръсотията и засъхналата кръв. След като направи това, уви всеки пръст поотделно като за тази цел използва превръзката от собствената си глава.
През цялото това време Тес стоя напрегната, извивайки тяло, за да не се докосва до него.
Когато свърши, Рейвънхърст бавно се изправи и сви ръце в юмруци, гледайки разтрепераното тяло.
Преди пет години в селото бе чувал приказки за вечно пияния й баща и за странния живот, който Тес и брат й Ашли водеха в съборетината високо над морето. Тогава не бе обърнал внимание на тези странни истории, но сега се хвана, че започва да се двоуми.
Остро почукване на вратата долу отекна през почти празната къща. С недоволна гримаса Дейн зачака този долу, който и да бе той, да си отиде. Нямаше кой да отвори вратата освен него самия. Имаше намерение срещата му е Тес да мине без публика, затова бе изпратил и Пийл при роднини за два дни.
Отново се възцари тишина, само за да бъде отново нарушена от второ почукване, този път по-силно и по-настоятелно. Много скоро стана ясно, че посетителят няма намерение да си ходи.
Мръщейки се, виконтът хвърли поглед към бледата жена в леглото му, обърна се и заслиза по стълбите.
Когато отвори вратата, внушителна фигура, облечена в пурпурна мантия пристъпи на светлината на фенера. Ръце, покрити също с пурпурни ръкавици, хванаха китката на Рейвънхърст.
— Ето къде сте бил, милорд — измърка лейди Патриция Ленъкс с укорителен глас. — Вече почти се бях отказала да ви търся. Тогава Хобхауз ми каза, че сте напуснал Ейнджъл и сте се преместил във възстановената ви градска къща тук — лек полъх на вятъра подхвана пурпурната й мантия и оплете дебелото кадифе около краката на Дейн. Блондинката ахна и полетя срещу гърдите му като уви ръце около него.
Очите й блестяха игриво, когато изви глава нагоре. Леко разтвори устни.
Дейн не помръдна.
Посетителката му премигна и присви очи.
— Странно, Хобхауз изглеждаше изненадан, че ме вижда, защото мислел, че дребната Лейтън е на вечеря у нас тази вечер. Не мога да си представя откъде му е дошла тази идея — Дейн мълчеше, тя се отдръпна леко назад и извади от джоба на мантията си шише, завързано с панделка. — Моля, позволете да ви подаря този малък символ. В памет на отминалите удоволствия. И в памет на тези, които предстоят — и усмихната подаде предмета.
— Много мило от ваша страна — поклони се Дейн и пое подаръка, чудейки се защо никога преди не бе забелязал колко студени са очите й.
— Е, няма ли да ме поканите, да пийнем по чашка заедно? — попита лейди Патриция с щедра и подканваща усмивка.
— Бих искал да мога — меко каза Рейвънхърст. — Но получих съобщение от Лондон и, опасявам се, не бива да бавя отговора си.
— О, той може да почака, сигурна съм — нежно каза посетителката, примамливите й устни се нацупиха. — За малко поне.
— Опасявам се, че е невъзможно, милейди. Утре, може би? — добави той.
— Аз също се опасявам, че имам други планове за утре! — изведнъж очите й потъмняха и лека усмивка заигра по начервените й устни. — Но се надявам, че ще опитате подаръка ми, въпреки всичко. Мислете си за мен докато го пиете, чухте ли, милорд? Искрено се надявам да ви даде… топлина… докато изпълнявате скучните си задължения.
С тих смях тя се обърна и влезе в чакащата я карета като разкри изключителния си крак, докато повдигаше копринените поли, за да се качи.
Вятърът подхвана аромата й на рози и го отнесе към Дейн и той притвори за миг очи.
„Много лошо“ — помисли си. Лейди Патриция Ленъкс бе жена, която знаеше как да стопли леглото на един мъж, ако не се лъжеше.
Не можеше да каже със сигурност. Бяха стигнали много близо до този етап, откакто подновиха познанството си преди няколко месеца в Лондон. Интересът на лейди Патриция към него е голямо ласкателство. Нежеланието да стигнат по-далеч бе от негова страна, предположи Рейвънхърст. Разбира се, красивата блондинка беше дала всеки знак за своето желание и то при всеки удобен случай.
Но със сигурност щеше да постави условия, той знаеше това. Може би това го задържа настрана, неспособен да се обвърже със жената със студените очи и горещата плът.