Виконтът повдигна рамене и изхвърли Лейди Патриция от мислите си и ги насочи към жената, която вече беше в леглото му. Все още люлеейки подаръка си, той изкачи стълбите.
Тес не реагира при появата му, не реагира и когато той я погали по челото. „Все още е много студена — помисли Рейвънхърст и метна още едно одеяло върху нея. — А и тази бледност беше неестествена. Може би някакъв алкохол щеше да помогне.“
Остави бутилката, за да извади ножа от ботуша си и го забоде в корковата тапа. Поспря, защото забеляза няколко малки дупчици по корка, но лентата изглеждаше непокътната. Най-накрая, след няколко опита успя да извади тапата, която се разпиля на малки парченца. Внимателно помириса отворената бутилка, опасявайки се, че съдържанието й може да се е развалило.
Но изпаренията, които погалиха носа му бяха богати на слаба, но приятна миризма. Въобще — отлично бренди, прецени той, като се чудеше дали не е от контрабандните пратки.
Ако наистина беше така, значи най-правилното решение бе да го предложи на жена на контрабандист, реши сериозно виконтът като повдигна главата на Тес и сипа малко бренди в устата й. Усмихна се като си помисли, какво щеше да каже лейди Патриция, ако видеше за какво използва Дейн подаръка й.
Спящата жена се разкашля и опита да се извърне, но Рейвънхърст обърна лицето й и я накара да преглътне. След миг пак вдигна бутилката.
Тя му се противеше, но Дейн я държеше здраво докато преглътне. Когато още веднъж вдигна бутилката към устните й, Тес размаха яростно юмруци, но само срещна широките му рамене. Рейвънхърст бързо хвана китките й и ги държа докато не преглътна, после повтори същото отново.
— Не! — изстена тя, като неуморно се мяташе. — С-спри!
— Шшт — отговори той, като остави бутилката и взе Тес в силната си прегръдка. — Тихо, Солей.
Но Тес продължи да се бори с него, и този път бе още по-напрегната.
— Накарай ги да се махнат — помоли тя. — Нека изгасне този огън!
— Няма паяци, Тес. Тук сме само аз и ти — измърмори той като галеше студената й кожа с груби пръсти.
След време, изглежда тялото й започна да се затопля. Слаба руменина изби но страните й. Значи брендито помага — реши той.
Отвори блесналите си очи. Тя отново започна неуморното люлеене. Кратки, отчаяни стонове се откъсваха от устните й.
— Не се бори с мен, Тес — прошепна Дейн, само за да усети отново как тя търка крака в неговите. Обзе го желание — първично и диво.
Ругаейки се обърна и се притисна в нея. За Бога, той я желаеше, искаше я топла и жадна като сега, с дългите бели крака увити около него. Искаше тя да стене, изпълнена с желание, докато твърдият му член потъва в нея.
— Отвори очи, Тес.
Тя безумно се мяташе срещу него, мърморейки под носа си. Увитите с превръзка пръсти се протягаха към гърдите му.
Изведнъж Дейн се стегна, взря се в ярката червенина на бузите й. Един образ изплува в паметта му, почти забравен спомен от тъмните месеци, които бе прекарал във Франция. Къде беше?
Гледаше тези превързани пръсти, които ровеха под ризата му, снежно бели върху гъстия мъх.
Ша д’Ор — сети се той и присви устни. И тогава го заляха спомените, като че се бе случило вчера.
Студените и влажни ръце, пламналата кожа, забързаният пулс. Туптенето на сърцето му, заплашващо да изскочи.
Също както вероятно и нейното биеше сега.
Нощта се върна отново, с целия си вледеняващ ужас. Неприятна гледка за наблюдател, но неописуемо ужасна за самия извършител, а и тогава бе самият той.
Както и Тес в този момент.
Значи в брендито е имало и нещо друго, за Бога, нещо, което освобождава задръжките. Нещо, което изгаря човек отвътре, докато от него не остане нищо друго освен едно треперещо тяло.
Най-вероятно, корени от Ориента.
Горчиви, възбуждащи билки, които могат да превърнат и най-твърдото човешко същество в лудо, отчаяно животно.
И всичко това бе дело на лейди Патриция! Невиждащ Рейвънхърст погледна жената, която се мяташе върху леглото му. Само по някаква случайност това не бе той в момента, хванат в задушаващата прегръдка на опияняваща страст.
Точно както му се бе случило в Париж преди няколкото дълги месеци.
— Шшт, Тес — дрезгаво прошепна той, с очи потъмнели от грозните спомени. — Позволи ми да те освободя от този огън.
Потънала в пушек и пламъци, Тес се извиваше под него с кожа горяща, а после ледена, с напрегнати мускули, а тялото й — извън контрол.
Страх я обзе, когато почувства как краката на паяците маршируват по всяка част от тялото й. Тя се люлееше неспирно, измъчена, с разранена кожа, поглъщана от хиляди огнени езици.