Той наблюдаваше как тя бавно протяга ръце.
— Дейн?
Колко дълго бе чакал да чуе името си от нейните устни!
Очите му бяха потъмнели от желание, наведе тяло над копринената й кожа и усети пламъка, който я бе погълнал. Беше толкова нежна, толкова жадуваше за него…
За всичко това не бе посмял и да мечтае дори…
Желание го разкъсваше. Почувства го твърд и набъбнал до болезнени размери. Опитваше се да пребори желанието си да потъне дълбоко в нея и да облекчи болката си.
Но знаеше, че не може. Не още. Не докато желанието й бе толкова голямо.
Една вена на слепоочието му пулсираше яростно, той грабна китките й и я дръпна под себе си. Тя се мяташе безспирно, но не срещу него, не дори и когато той започна да гали горещата й плът. Езикът му остави една мокра следа около връхчето на гърдата й.
— Да, Тес, нека те вкуся.
Леко я захапваше по настръхналите връхчета отново и отново, възбуждаше я, докато тя не се изви и не запъшка влудена под него.
Езикът му започна да си прокарва път през напрегнатите мускули на корема й, около пъпа.
Усещаше, а и чуваше учестеното й дишане и разбра, че то бе подхранвано от паника, наред със страст. Дрезгавият звук го накара да проклина Лейди Патриция заради измамата й.
Зарови пръсти в тъмните къдрици между краката й. Тес изведнъж замръзна на мястото си, като заби пети в леглото и здраво стисна краката си.
Без да каже и дума, Дейн я придърпа към себе си и започна да я успокоява с устни и със силните си убедителни ръце, без да бърза, докато не я усети, че започва отново да се отпуска. Промяната бе незначителна; той я долови в нормализираното й дишане, в играта на леките й търсещи пръсти върху раменете му.
— Пусни ме в теб, Тес — каза той настоятелно, докато я целуваше по устните и изрева от щастие, когато тя отвори бедрата си и преплете език с неговия.
— Горещо… толкова е хубаво. Нека сваля слънцето за теб.
Тогава той се откъсна внимателно от нея, преди да се е върнал страхът и този път почувства, че тялото й е напрегнато по друг начин, изпълнено с желание, старо колкото мъжа и жената.
Кратки стонове се откъсваха от устните й, докато той се освобождаваше вътре в нея, докато тя се извиваше и се надигаше под него, докато накрая схвана неговия ритъм и инстинктивно се задвижи с него.
Капчици пот избиха по тялото й и къдриците на слепоочията й станаха още по-тъмни.
„Толкова е красива“ — помисли си отнесено Дейн, разпален от гледката на голата й талия, гордите, навирени връхчета на гърдите й и двете тъмни петънца на гърдата и бедрото й.
МОЯТА ЖЕНА, запя кръвта му. СЕГА И ЗАВИНАГИ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТОВА й ХАРЕСВА ИЛИ НЕ.
Очите му потъмняха, когато Тес отново започна да трепери обезумяла.
Изведнъж сиво-зелените й очи се отвориха, блеснали от шок и страх.
— Вземи го, Тес — настоя той като усещаше, че тя започва да се противопоставя. — Моята сладка Солей.
— Не-не — изломоти тя, а сърцето й, като че ли щеше да се пръсне и пламъци обгръщаха краката и шията й.
Но вече беше твърде късно.
Защото тогава, точно както бе обещало съществото от съня, слънцето падна от небето и се приземи със сладка ярост върху нея, изгаряйки и отровата, и спомена. Тя усети как то подклажда по-малките пламъчета в един огромен ад, който се нагорещи до краен предел и след това експлодира някъде дълбоко в нея.
Като й показа как свършва съня.
Вече овладял се, Дейн я подтикна към това, от което тя отчаяно се нуждаеше, милвайки кожата й докато тя откри друго, диво и бездиханно избавление.
Около тях дългите години раздяла изгубиха значението си, нямаше го сладкият копнеж, а само светлият, чист пламък на любовта и желанието ги привличаше сега неудържимо. Минало и бъдеще бяха забравени. Дейн почувства как тя трепери, прилепена до него, като че ли никога няма да го пусне.
Това бе обещание, дадено му от тялото й, знаеше Дейн, а не от сърцето или душата й. Но бе обещание, което тя трябваше да спази. Той я милваше с грубите си пръсти, шепнеше името й като молитва отново и отново, дълго след като тя бе престанала да трепери и вече лежеше спокойна на ръцете му, потънала в сънища.
Когато тя отново започна да се мята, Дейн я залюля в ръцете си, докато горещите им дъхове се смесиха и телата им се сляха в едно напрегнато същество.
През всичките дълги часове на нощта, той я обичаше с ръце, с устни и с език, като я подканяше с викове и дрезгави стенания, в неразделна връзка, каквато Дейн не бе предполагал, че може да съществува.
Защото това, което ставаше между тях бе изключително мъчение и жесток екстаз — най-простите и най-първични нужди на човека. Това бе удоволствие — отдадено и споделено, отлагано и вкусено. Беше заслепяваща светлина и непрогледен мрак, поглъщащи тела и души, преди още да са се наситили на чувството.