Когато отново можеше да разсъждава трезво, Рейвънхърст се зачуди, дали Тес изобщо съзнаваше какво се бе случило между тях.
Но това нямаше значение.
Защото тя бе негова отново, свързана с него от закони, съществуващи откакто свят светува. НЕГОВА, сега и завинаги.
Нямаше връщане назад — за нито един от двама им.
Дълго време след това Тес отново започна да се тресе. Стискаше очи срещу светлината, която се прецеждаше през непознатите пердета. Нещо я погъделичка по бузата, тя го махна, като избута тежките одеяла от гърдите си.
Това й причини болка в ръцете и краката й — странна, тъпа болка, която мускулите й излъчваха и която не бе предполагала, че съществува.
Отвори очи и се взря в непознатия бял таван над нея.
Пръстите й заопипваха непознатото вълнено одеяло, с което бе покрита. Превръзки?
От гърлото й се изтръгна вик, само за да заглъхне моментално, при гледката на мъжкото мускулесто бедро до нейното.
Тя бавно се обърна, като насън, за да види до себе си мургава кожа, дълга черна коса около остра челюст. Бели кичури на слепоочията.
Господи, какво бе направил?
Какво бе направила ТЯ? Зачуди се Тес, като отново почувства непознатата болка в бедрата и гърдите си.
Но сега не бе време за въпроси, не и с виконт Рейвънхърст само на няколко инча от нея, не и със странната болка между бедрата й, не и с желанието да разбере какво ли е чувството да прекараш пръсти през космите върху мъжките гърди до нея. Да почувства как трепват топлите мускули при допира й.
Тес докосна устни. Обзе я желание при тази тъмна, еротична представа, при мисълта за това мощно тяло, възбудено от меката й плът.
ГОСПОДИ, ДА НЕ БИ ДА ПОЛУДЯВАШЕ?
Тес отметна чаршафите с разтреперани пръсти и се отдалечи от него. Бавно измъкна единия си крак на пода и се изправи.
Беше почти свободна, когато усети как нещо тежко улавя крака й. В следващия миг едни дълги пръсти обвиха китката й и я издърпаха.
— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?! — изръмжа Рейвънхърст със сънен глас.
20.
Задъхана, Тес се бореше, за да се освободи от желязната хватка на виконта. Но всяко движение й причиняваше болка в китките и пръстите, наранени през нощта. Отчаян стон се откъсна от устните й когато разбра, че няма надежда да победи този мъж.
Рейвънхърст бавно я стисна и я придърпа към себе си, докато телата им се опряха едно в друго и Тес се взря в едни студени сини очи.
— Значи, мислеше да се измъкнеш, така ли? — изрева той. — След всичко, което се случи между нас тази нощ?
Бясна, Тес го изучаваше, страхуваше се да го слуша, да помисли само дори какво иска да каже той с това.
— Нищо не се е случило между нас!
Рейвънхърст присви тъжните си очи.
— Имаш хубави гърди, знаеш ли Тес Лейтън? Разкошни крака, изключителни бедра и…
— Престани! — извика пресипнало тя. — Ти си подъл…
— Мисля, че при създалите се обстоятелства ще бъда принуден да се оженя за теб — бавно каза похитителят й, като че не я бе чул.
— Да се оженя! — избухна тя. — ЗА ТЕБ?! По-скоро бих се омъжила за козел! За змия!
Рейвънхърст стисна устни като видя как мечтите му, надеждите му рухват.
ОТНОВО.
„Можеха да бъдат толкова щастливи заедно“ — горчиво си помисли той.
Но беше забравил колко трудна бе тя. Безмилостна и себична.
— О, ти ще станеш моя жена — изръмжа той, прикривайки болката. — Единствено като моя съпруга ще те пусна от тази къща.
— Ти май наистина си луд! Сигурно е така, щом можеш изобщо да си помислиш, че бих се омъжила за… за такова гнусно влечуго като теб!
— А какво ще кажеш, ако разквартирувам рота офицери във Феърли? Жалка гледка ще бъде след като тежките им ботуши стъпчат бялата градина на майка ти. Да унищожат всичките крехки цветя…
— Проклет да си! Няма да посмееш да направиш това!
— О, напротив. И това ще е изцяло в правата ми като пратеник на Кралския военен канал. Виждаш ли, възнамерявам да ти постегна юздите, защото си станала много разпусната тук. И след като те пречупя, ще имам да ти задам много въпроси, които ме интересуват. Да, бракът ще ми даде идеалната възможност да поставя всичко на мястото му.
— Ти подъл, долен…
Рейвънхърст я издърпа още по-близо до себе си, докато топлината на тялото му започна да я изгаря през тънкия чаршаф на гърдите й.
— Но ти не мислеше така допреди един час, мила. Тогава пъшкаше и се задъхваше, търкаше се в мен до пълна забрава и ме молеше да те взема. Аз, разбира се, като истински джентълмен, нямах друг избор, освен да се подчиня.