Междувременно тя достигна старата къщичка в края на тресавището и пусна мушамената торба с китайски чай за Уидоу Харгейт. Луната се беше плъзнала ниско в небето. В далечината можеше да види черните кули на Света Мария, които се издигаха над върховете на покривите на Рай.
С напепеленото си лице, тя мина по периферията на Джибитското тресавище и пое към улица Уиш. Очите й се замъглиха и разфокусираха. Плъзна се между оградите и тъмните дворове, избягвайки главните улици. Лявото й ребро, върху което, падна на една скала в тресавището, туптеше и само силната воля я държеше на крака.
Още пет ярда. Четири, каза тя на себе си, стенейки.
Скоро ще бъде в безопасност. Огън. Сухи дрехи.
Три ярда още.
Не може да спреш сега, не можеш да спреш сега.
И тогава видя черната фигура в началото на алеята. Беше висок мъж, широките му рамене — като петно на слабата лунна светлина. Неподвижен, той стоеше на входа на тесния тунел, обгърнат с горна дреха и облак от мъгла.
Боже господи, защо той избра това място да духа облак? Какво, в името на небесата, трябваше да прави тя сега?
От долния край на улицата се чу ядно избухване на псувни и непрекъснато конско цвилене.
— Браун, вземи пет души и претърси доковете — извика надолу Еймъз Хоукинс от върха на улицата. — Богс, обиколи „Мърмейд стрийт“. Останалите елате с мен. Искам този паразит и не ме е грижа как ще го хванете! Петдесет лири стерлинги за този, който ми доведе Лисицата.
Тес спотаи хълцане, когато Хоукинсовите ревностни офицери прогърмяха зад нея нагоре по улицата. Боже мой, тя беше в капан!
В паниката й единият изморен крак стъпи върху счупена плоча от калдъръма и го запрати да препуска надолу по междуселския път. Веднага се шмугна обратно в сенките, притискайки се към тъмната входна врата. Там замръзна, сърцето й биеше бясно.
Твърде късно! Мъжът в тунела се беше обърнал и въпреки че лицето му беше в сянка, Тес усещаше острите му очи да пробиват тъмната тишина на улицата. За дълго той остана неподвижен, след това се обърна и облегна високата си фигура на отдалечения ъгъл на тунела.
Освобождавайки тиха въздишка, тя се обърна да изследва близките къщи, търсейки по-добро място да се скрие.
Без предупреждение чифт железни ръце сграбчиха раменете й.
— Какво имаме тук? Вероятно плячка за Хоукинс?
С див вик Тес се изви настрани, удряйки бясно по тези твърди ръце. Но нейните млатещи юмруци бяха твърде слаби.
— Ако е така, ти си малък трофей — изръмжа нейният похитител, — при това проклет развратник.
Тес изпрати една молитва на благодарност, че беше напъхала маската на Джек с мустаците в джоба на своята обемиста шапка преди да напусне тресавището. Тривърхата щеше да скрие косата й. Надяваше се, че праха от дървените въглища, който беше втрила в кожата си, не можеше току-така да се изтрие.
Вън от тунела тропота от крака стана по-силен.
За момент тя се полюшна и тогава острите пръсти я хванаха като притиснаха гърба й към грубата тухлена стена.
— Лисицата те обучава, младок, нали? — каза грубо похитителят. — Господи, ти не си на повече от 13–14 години! Просто едно мръсно момче.
— Пусни ме да си отидем, мошеник такъв! Ще те научим как ни безпокоиш нас, невинните хора от народа! — инстинктивно Тес заговори на широко разпространения в страната диалект, защото знаеше, че на всяка цена трябва да запази самоличността си в тайна.
Слабите й нозе се огънаха ужасно, търсейки опора. С всяко движение обемистата й мантия се увиваше жестоко около слабото й тяло докато започна да се задушава в слоеве студена мокра вълна.
Но мъжът само се смееше, обръщайки се настрани, като я притискаше към стената с цялата тежест на масивното си тяло.
— Ти си дух, това ще кажа за тебе, момче. Десет паунда мантия и девет паунда борба!
Дъхът му беше топъл. Лъхащ на бренди. Макар да знаеше, че беше безполезно, Тес продължаваше да се бори. Дивото движение доведе плътта й до широките гърди на човека и стегнатата линия на бедрата му.
Тя почувства, че лицето й пламна в червенина под слоевете въглищен прах.
— Спри да се бориш, глупако! — изсъска странникът.
Нещо около този гробовен глас от коприна и стомана се вряза дълбоко в спомените й, спускайки се надолу през пластовете горчива потайност, натрупани през последните години. Долу, то проблесна, разкривайки нейната голота, като размъти дълбок кладенец от болка.
В паметта й изплува жестока болка отпреди пет години. Болка, която мислеше за забравена.
Досега.
Замаяна, почувства твърдите мъжки бедра, които стриваха ханша й и тя сподави стенание.