Тес пребледня, а очите й се наляха.
— Невъзможно! — прошепна тя.
Но дори докато казваше това, й се яви картина — силни пръсти обхващат белите й гърди. Мъчителни образи я заляха, мрак и светлина, твърдост и мекота.
Премигна като гледаше небръсната брада на Рейвънхърст и разбра, че това бе източникът на драскотините по нежната й кожа.
По гърдите. По шията. По бедрата, където той…
Не, тя не би могла… ТОЙ НЕ БИ МОГЪЛ…
Тес отчаяно се опита да се отскубне, изплашена от мрачния триумф, който заблестя в очите му.
— Неприятно ми е да ти кажа, че ти не само направи всичко това, но и още много други работи — Рейвънхърст не откъсна поглед от нея, като й обърна гърба си. — Тези белези са от теб, скъпа. Любовни ухапвания, оставени от ТВОИТЕ остри зъбки. Ето още по врата и раменете ми. Не можа да ми се наситиш, наистина. Да, в леглото си също кучка — силно стисна крехките й китки. — В МОЕТО легло. Защото сега страстта ти ще гори само за мен. Няма повече да тичаш по мочурището, няма повече да пъшкаш под други мъже. Сега си моя, Тес Лейтън, чуваш ли?
Ужасена и безмълвна, Тес го погледна: очите й — тъмни и бездънни. Господи, НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА Е ИСТИНА. ТРЯБВА ДА Е ПАК НЯКОЯ ОТ НЕГОВИТЕ ЛЪЖИ…
— Не е лъжа, Тес — остро каза той, като че ли бе прочел отрицанието върху лицето й. — Белезите от зъбите ти не лъжат. Нито притъпената болка, която не се съмнявам, че усещаш в момента между краката си — тъмни пламъци проблеснаха дълбоко в очите му. — Нощта бе изключително задоволяваща и за двама ни, скъпа, пълна с удоволствията, които ще узнаем много пъти след като се оженим.
Със сърдит вик, Тес скочи на крака и някак успя да се отскубне от ръцете му. При резкия й скок чаршафът, който единствено покриваше голото й тяло, се смъкна, разкривайки я цяла пред поглъщащия поглед на Рейвънхърст.
— Не и не! — извика тя, все още не бе забелязала голотата си. — Хиляди пъти — не, чудовище!
По лицето на Рейвънхърст се изписа ярост.
— Аз мога да стана и чудовище, скъпа. Точно ти си единственият човек, който може да ме предизвика. Хайде, ела тук — заповяда той с ледена нотка в гласа.
Тъмнокосата красавица му хвърли изпепеляващ поглед.
— Да умра, ако дойда!
— Не ме карай да дойда аз да те взема!
— Не изпълнявам ничии заповеди, ваша светлост. Колкото по-скоро го разбереш, толкова по-добре!
— ВЕДНАГА, Тес! — изрева виконтът, — освен ако не искаш да си навлечеш гнева ми.
— Хич не ме интересува с какво ме заплашваш, мръсник такъв! Ти не си нищо друго, освен един мръсен, омразен, развратен…
— Решен — продължи Рейвънхърст, а гласът му вещаеше отмъщение. — Твърдо решен да те имам в леглото си. Да те пречупя под камшика си. Да имам отговорите на въпросите си.
— Настина ли, милорд? — усмихна се Тес. — И ще успеете да направите всичките тези неща?
Рейвънхърст повдигна тъмната си вежда.
— Да, всичко това, когато на прасетата им пораснат крила! Когато цъфнат налъмите!
— Никога няма да те опозная, нали? Няма да зная къде свършват номерата ти и къде започва истината — една вена изскочи на слепоочието му. — Няма да узная дори дали изобщо можеш да говориш истината. Но много скоро ще те науча, вещице! Ще те науча на езика между плът и плът, език срещу език. За Бога, тялото ти поне не лъже.
— Ти си пълна отрепка! Можеш да си вземеш твоята анатомия и…
— Твърде късно е, Тес — Рейвънхърст бавно отметна завивките, ярост се четеше по лицето му. Изведнъж пред Тес се разкри мощното му тяло и всяка пулсираща част от него.
Сърцето й заби.
— Спри! Не се приближавай!
Но той все едно, че не я чу. Стана от леглото и тръгна към нея. На фона на тъмното му лице очите му блестяха с хиляди малки пламъчета.
— Копеле! Долен подлец! — изкрещя Тес като направи крачка назад.
— Виждам, че ще трябва сам да се справя — изрева Рейвънхърст и изглежда първата ми задача ще бъде да затворя коварната ти уста!
Тес отстъпи още една крачка назад, само за да почувства студената стена зад гърба си.
Устните на Дейн се разляха в студена тържествуваща усмивка.
Въздухът между тях затрепери от напрежение.
Почти бе стигнал до нея. Тес се изчерви, когато погледът й се спря върху широките, мургави гърди, покрити с черен мъх и върху твърдия мускул между краката му.
— С-спри! — извика тя.
— Още не, скъпа. Не, докато не оставя отпечатъка си върху теб — тонът му стана по-суров. — Не, докато не ме замолиш да НЕ спирам.
Докато й говореше, Тес усети как тялото й пламва и става мокро. С пресъхнало гърло го гледаше как приближава, воден от бликащата сила на тази хищна форма.
Но тя не бива да му позволи да забележи слабостта й! Ако направеше това, значеше да предаде Джак и другите.