Изведнъж, някъде долу се чу ожесточено тропане по врата.
— Отворете, в името на краля! — заповяда ядосан глас. — По заповед на инспектор Хоукинс трябва да претърсим тази къща за контрабандисти!
За един безумен миг лазурно сини очи срещнаха чифт сиво-зелени. Сърца забиха. Двамата замръзнаха на място, заслушани в тропането и в ядосаните викове, долитащи от улицата.
Пръв помръдна Рейвънхърст, за да обуе бричовете си.
— Хоукинс — измърмори той. — Проклетата му свиня!
— Пусни ме! — извика Тес отчаяно. — Трябва да има стълбище за прислугата.
— Заковано — отговори виконтът. — Само по един начин се излиза от тази къща и той е през главния вход, точно през хората на Хоукинс.
Още веднъж се потропа.
— Веднага отваряйте, за Бога! — експлодира яростния рев на Хоукинс над глъчката.
Дейн се усмихна незабелязано. Значи инспекторът лично присъстваше, така ли! Да, явно съдбата още веднъж идваше на помощ.
Преди още Тес да разбере намеренията му, той я вдигна на ръце и я занесе до леглото, където я стовари.
— Ние с теб далеч не сме приключили, драга — сериозно каза той. — Сега мирувай, за да се отърва от смрадливия ни посетител.
Тес започна да проклина под носа си, докато се опитваше да се изправи.
— Как смееш! Ти си отрепка, чудовище! Самият Дявол!
След миг вратата се затвори, като че с подигравателен трясък и Тес усети, че ругае на вятъра. Обзета от безумна ярост, тя чу завъртането на ключ в ключалката, а след това, стъпки на боси крака но стълбите. През цялото това време обстойно оглеждаше оскъдно мебелираната стая. Но в нея нямаше нищо, което да й помогне, нито дори нож или ножица. Нищо, освен проклетото легло и един единствен стол.
И, разбира се, полупразното шише върху нощното шкафче, горчиво си помисли тя, без съмнение е използвал алкохол, за да я упоява през дългата нощ. Обезумяла изтича да провери заключената врата, а после пробва малката вратичка отсреща, зад която откри малко килерче.
Господи, какво да прави?
С побеляло лице, тя се заразхожда, като в отчаянието си бутна шишето на пода, където то експлодира в хаос от стъклени парчета и алкохол.
Далеч долу проскърцаха пантите на врата. Хоукинс изстреля ожесточено някаква заповед, която бе последвана от викове и раздвижване.
Обезумелият поглед на Тес се плъзна по стаята. Не можеше да слезе, тогава оставаше само…
Сърцето й скачаше, тя отиде до прозореца, като тихо изплакваше, когато парчета стъкло се забиваха в босите й стъпала. Сълзи избиха на очите й, но тя се пребори с болката, защото знаеше, че й остава съвсем малко време.
Бързо дръпна пердетата и отвори прозореца. Да, точно така!
С несигурни, треперещи пръсти, събра завивките от леглото и ги отнесе до прозореца. Бяха целите на петна кръв от краката й, но тя не забелязваше това. Трескаво завърза двата края един за друг, после завърза единия за рамката на леглото. Отправи тихо молитва и хвърли другия край през отворения прозорец.
Разочарованието дойде, когато погледна люлеещия се във въздуха край, поне на двадесет фута над земята. По дяволите! Прекалено късо!
В този момент тежки крака заизкачваха стълбите.
МИСЛИ… МИСЛИ… МИСЛИ!
Прехапа устни и заразглежда стаята, закованата врата, килерчето. „Господи, какво да правя?“
21.
Лицето на Рейвънхърст бе сериозно и непроницаемо, когато отвори дебелата дъбова врата откъм улицата. Пред него стояха около двайсетима враждебно настроени мъже, заобиколили къщата и с Еймъз Хоукинс по средата, в дебелите си пръсти стиснал голям пищов с месингово дуло.
— Я да видим защо се забавихте, Рейвънхърст — безцветните очи на Хоукинс се плъзнаха по голите гърди и босите крака на Дейн. — О, изглежда сме дошли в неподходящ момент. Много неподходящ — подигра се той, а устните му се извиха в озъбена усмивка.
„Да, би се радвал да поскастри малко това нагло копеле“ — помисли си Хоукинс.
— Моите хора са забелязали двама хулигани да се прехвърлят през оградата на градината ти. Носели са контрабандни бурета. Затова ще трябва да поогледаме наоколо.
Рейвънхърст изучаваше Хоукинс с леден поглед.
— Ако някой е минавал оттук, щях да зная това, инспектор. Сега, ако обичате, взимайте си вашите мъже и…
— Но аз не обичам, Рейвънхърст. Дошъл съм за обиск и това възнамерявам да направя. Махнете се от пътя ми!
Виконтът не се помръдна от вратата.
Бавно кръстоса ръце на гърдите си.
— Правите голяма грешка, Хоукинс. Тук няма никой друг освен мен. Сега се разкарайте преди да сте ме принудили да взема крайни мерки.