— Заплашвате офицер на Короната, така ли?
— Аз мога да задам същия въпрос и на вас.
— Вашата власт започва от брега на канала и свършва на другия му край и вие прекрасно знаете това! Но ние сме в Рай и заповедите тук давам аз, затова се отместете — изрева Хоукинс, — или може би ще предпочетете да погледате как моите хора ще насекат тази врата на трески с брадвите си.
Рейвънхърст се смръщи. За момент си помисли дали да обясни на инспектора какво точно може да направи с дръжката на една от тези брадви. Но бързо се овладя. Нямаше намерение да се разправя пред собствената си врата.
„Внимателно“ — помисли си. Присви очи докато бавно изучаваше Хоукинс. Накрая с безразлично повдигане на раменете отстъпи една крачка назад, със студена, подигравателна усмивка на уста.
Почервенял от ярост, Хоукинс го избута и се втурна в гостната, вече раздавайки команди на хората си. В средата на стаята инспекторът спря, а погледът му засия като се спря върху две редки вази от династията Мин до маса в стил Чипъндейл.
Червената му физиономия се разкриви в гримаса.
— Претърси мазето, Богс. Лоусън, заеми се с градината. Останалите разпръснете се и претърсете този етаж. Не искам нищо да пропуснете, разбрахте ли?
Изведнъж от горния етаж долетя силен трясък. Устните на Хоукинс бавно се разляха в грозна усмивка.
— Мисля да прегледам лично горния етаж.
Рейвънхърст си позволи лукса да се усмихне зад гърба на Хоукинс.
Но усмивката му се стопи като си представи как инспекторът ще разглежда полуголото тяло на Тес, защото тя ще има единствено неговата риза и нищо повече.
Но нищо не можеше да се направи сега по въпроса, а и планът му бе идеален във всяко друго отношение. Да, скоро щеше да я има за своя жена. Щом Хоукинс я откриеше в тази спалня почти гола, Тес ще бъде компрометирана без надежда за спасение.
Тогава малката вещица в леглото му няма да има друг избор, освен да приеме предложението му за женитба.
— Забавлявате гости, а, милорд? — ухили се инспекторът.
— Ще отговаряте пред инспектора в Дувър за това, Хоукинс — студено отговори виконтът.
— Няма закон, който да ми забранява да претърся къща, в която са забелязани контрабандисти. Познавам контрабандиста щом го зърна.
— И аз познавам безсмислиците, когато ги чуя.
— И защо сте толкова раздразнителен, милорд? Да не би горе да има нещо, което предпочитате да криете? Или… НЯКОЙ?
Вече бяха стигнали пред вратата. Дейн бе напрегнат, наблюдаваше как Хоукинс се смръщи като откри, че вратата е заключена.
Ругаейки, офицерът направи крачка назад и ритна вратата с крак. Парчета дървесина се разхвърчаха и вратата се отвори с оглушително изскърцване.
Рейвънхърст стоеше напрегнат в очакване на яростния рев на Хоукинс.
Но той не издаде и звук.
Виконтът намръщено пристъпи вътре. Като че ли сънуваше — видя чаршафите, вързани за леглото, видя и полюшваните от вятъра завеси.
Рейвънхърст не вярваше на очите си: как Хоукинс прекосява, като тъпче разпръснати парчета стъкло по пътя към прозореца.
Двамата бяха сами.
Хоукинс подаде глава през прозореца и след като отново се обърна към Рейвънхърст, започна да се смее — ужасен, невъздържан смях, грозен почти колкото лицето му.
— Е — изрева той, — изглежда птичката ви е отлетяла, Рейвънхърст. Но не и преди да сте имали малко стълкновение, доколкото виждам — прекара пръст през голямо алено червено петно кръв върху белия чаршаф. Сви очи. — Девствена — измърмори той.
Дейн се намръщи. Далеч не девствена. Той най-добре знаеше това. Първо бе очевидец със собствените си очи, а след това получи вещественото доказателство на тялото й.
Но Хоукинс бе твърде зает, за да забележи малкото разсейване на Рейвънхърст. Инспекторът настъпи голямо парче стъкло.
Смръщи се и се наведе да вдигне нещо изпод леглото.
— Явно е оставила нещо — измърмори той като вдигна малка фиба.
Ухили се лукаво, докато я подаваше на Дейн.
— Голяма борба трябва да е била. Но аз харесвам жените с дух — блестящите му очи шареха по ядосаното лице на Дейн и след миг в стаята се разнесе неистов смях.
— Шокиран — ето как изглеждате, Рейвънхърст! Надхитри ви, а? Кой би си помислил, че ще се измъкне от прозореца? Явно не е оценила подвига ви?
Погледът на Дейн засвятка. Заслепяваща вълна от ярост го заля. Пръстите му несъзнателно стиснаха фибата.
Чу се пукване и крехкият орнамент бе счупен. Проклета да е! Но той ще си я върне, закле се Рейвънхърст. И когато това стане…
След миг чу, че Хоукинс му говори.
— Не си правете труда да ме изпращате, милорд. Мога сам да намеря пътя. Точно както ТЯ направи — шумният му смях отекна в коридора.