Изтича към тунела, крещейки името й.
Но вече бе късно. Чу как далеч долу една врата се затваря.
Амулетът в ръцете му натежа и стана студен. Студенина, която пробождаше Хобхауз право в сърцето.
— Бог да е с вас, мис Тес — прошепна той към тъмния смълчан тунел.
Сто пъти по пътя до „Мърмейд Стрийт“ Тес си помисли да се върне. И всеки път се насилваше да прави обратното.
Много мъже разчитаха на нея, все пак. Семейства трябваше да се изхранват.
А НЯКЪДЕ ВРАГ СЕ СГОВАРЯШЕ С ВРАГОВЕТЕ НА АНГЛИЯ? — подигра й се един глас. — И НОСИ ЗЛАТО ДА ХРАНИ ВОЙСКИТЕ НА БОНИ?
Не, тя не трябва да мисли за това. Просто не е възможно да е истина.
Като че ли усетила настроението й, нощта стана дива и изсипа пороен дъжд. Нямаше я луната да й показва пътя или да направи нощта по-приятна. Само идващият от Ламанш вятър блъскаше и виеше.
Над главата на Тес се изви огромна светкавица и окъпа варовиковите скали на запад в неземен сребърен блясък. Тя набързо прехвърли плановете в главата си. Тази вечер товарът на платноходката бе китайски чай и френско бренди. Огромни галери трябваше да посрещнат кораба навътре в морето и да вземат обичайното количество бурета и сандъци. Само тази нощ Тес бе направила малка промяна в редовния план.
Тази нощ две групи бяха изпратени да поемат товара — едната на вала Димчърч, а другата — далеч на запад на каменистия бряг под нестабилните варовикови скали.
Тес бе много внимателна в инструкциите и към двете групи — всяка от групите мислеше, че другата чака да получи пратката си във вътрешността.
Само двама души от всяка група знаеха точните координати. И един от тези двама е предателят, който е казал на Хоукинс къде да чака предварително.
Две капки дъжд пролазиха по врата й и тя потрепери. Сви очи, напрегна се да пробие гъстия мрак, чиито сенки криеха хиляди опасности.
АМИ, АКО ПРЕДАТЕЛЯТ ВЕЧЕ БЕШЕ ИЗДАЛ ТАЙНАТА? — попита един студен глас. Дали хората на Хоукинс вече я чакаха?
Ако беше така, тя скоро щеше да разбере това. Поемаше страшен риск, но и необходим. Трябваше да знае на кого може да се доверява и на кого — не.
Мръщейки се, Тес спусна маската върху лицето си и се втурна през проливния дъжд. Беше скрила един кон на Пет Левъл за навръщане, но останалата част от пътя трябваше да мине пеша. „Една малка фигура бе и по-малка мишена за офицерите в засада“ — помисли тя сериозно.
Тогава вятърът подхвана мантията й и я оплете около краката й така, че Тес за малко да падне.
Лицето й пребледня, но тя вдигна брадичка. Няма да се върне нито тази нощ, нито която и да било друга! Тя ще му покаже на НЕГО! Ще видят всички!
И скоро ще научат, че Ромни Лисицата не се плаши от дъжда.
Те я чакаха точно под лабиринта от канали в края на Левъл.
Хоукинс и четиридесет мъже, въоръжение с мускети и пищови.
Някой наистина я бе предал, разбра Тес, но кой? Цапнатият в устата Рансли? Или Джон Дигби? И на двамата бе казано мястото под скалите. Но къде са допълнителните постове, които бе заповядала да поставят? Защо не са предупредили групата?
Като предпазна мярка, разбира се, тя бе сменила редовното място на срещата, така че малката платноходка да не се вижда при засадата. Нейните хора, малкото които са взети, ще бъдат хванати без товар. Но едва ли в Англия е престъпление хората да се срещат нощем на брега.
Но Тес бе забравила за свирепостта на Хоукинс.
— Стреляйте, момчета! — изрева той. — Колкото повече убиете, толкова по-добре!
Нямаше вече време за мислене, защото групата му се втурна напред с викове и ругатни. Тъмни фигури залазиха по брега, някои летяха по тесните извити стълби към високите скали, а други се заспускаха по деретата.
— Спрете ги, по дяволите! — Хоукинс се спусна към брега, грабвайки една кремъклийка. — Избутайте измета обратно в морето!
Две борещи се фигури се втурнаха към Тес. В схватката крака и ръце бяха оплетени, те тупнаха на пясъка близо до Тес, толкова близо, че тя трябваше да ги прескочи, за да не падне самата тя.
Това рязко движение бе грешка.
— Ето го, за Бога! — още докато говореше, Хобхауз насочи дулото на дългото си смъртоносно оръжие. — Откажи се, копеле, и може да те оставя да поживееш до утре сутринта!
Още драгуни заслизаха към брега, поздравени от триумфалния вик на Хоукинс. Скоро щеше да бъде заобиколена, разбра Тес. Завъртайки се, тя се отправи към единствения възможен изход — тъмните води на Ламанш.
— Огън, дяволите да ви вземат!
Един куршум изсвистя край ухото й, и още един. Тес изтича на зигзаг до брега, където вълните се разбиваха на капчици.