По-късно Скотланд Ярд щеше да установи, че Джалал е пристигнал до дома си в осем и дванайсет. А също така, че докато си търсел ключовете в джоба на сакото, той ги изпуснал на тротоара. Навел се и чак тогава забелязал Михаил да стои на улицата. Оставил ключовете на земята и се изправил. Стискал защитно торбата до гърдите си.
— Здравей, Джалал — спокойно каза Михаил. — Радвам се най-накрая да се запознаем.
— Кой си ти? — попита йорданецът.
— Аз съм последният човек, когото ще видиш в живота си.
Михаил бързо извади пистолет от колана си. Беше 22-калиброва берета без заглушител. Беше тихо оръжие.
— Тук съм заради Хана Вайнберг — шепнешком изрече той. — Заради Рашел Леви и Артър Голдмън и всички останали хора, които уби в Париж. Тук съм заради жертвите в Амстердам и Америка. Аз говоря от името на мъртвите.
— Моля те — тихо заговори йорданецът. — Мога да ви помогна. Знам много неща. Знам плановете за следващия атентат.
— Така ли?
— Да, кълна се.
— Къде ще бъде?
— Тук, в Лондон.
— Коя е целта?
Преди Джалал да отговори, Михаил стреля в гърдите му. Куршумът счупи бутилката с мляко и се заби в сърцето на йорданеца. Михаил бавно тръгна напред и изстреля бързо още девет куршума, докато обектът остана неподвижен на прага, проснат в локва кръв и мляко. Пистолетът беше празен. Михаил сложи нов пълнител, приближи дулото до главата на мъртвеца и стреля за последен път. Единайсети. Зад него до тротоара спря мотоциклет. Той се качи на задната седалка и след миг вече го нямаше.
Бележка на автора
„Черната вдовица“ е произведение на изкуството и не трябва да се разглежда като нищо друго. Имената, героите, местата и случките, описани в историята, са плод на въображението на автора или са използвани фиктивно. Всяка прилика с реални личности, живи или мъртви, бизнеси, компании, събития и локации, е изцяло съвпадение.
Посетителите на Рю де Розие в четвърти арондисман в Париж напразно ще търсят Центъра за изучаване на антисемитизма във Франция „Исак Вайнберг“. Внучката на Исак, измислената героиня Хана Вайнберг, го създава в края на „Пратеникът“, първия роман, в който се появява. Картината на Ван Гог, собственост на Хана — „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“, също е измислена, макар че трагичната ѝ история очевидно е вдъхновена от ужасните събития по време на Черния четвъртък и масовите нацистки арести на евреи от юли 1942 година.
Щѐ ми се да можех да кажа, че антиеврейските нападения, описани в първа глава на „Черната вдовица“, също са измислени. Но за съжаление, те също са вдъхновени от истината. Антисемитизмът във Франция, голяма част от който се излъчва от мюсюлманските общности, принуди хиляди френски евреи да напуснат домовете си и да емигрират в Израел. Всъщност осем хиляди заминаха само за дванайсетте месеца след бруталното убийство на четирима евреи в супермаркета за кашер храни „Хиперкашер“ през януари 2015 г. Много френски евреи прекарват следобедите си на площад „Независимост“ в Нетаня, в „Шез Клод“ и други кафенета, които обслужват растящата франкофонска клиентела. Не мога да се сетя за друго религиозно малцинство или етническа група, която да бяга от западноевропейска страна. Нещо повече, евреите от Франция плуват срещу течението, движат се от Запад към най-опасния и нестабилен регион на планетата. Правят го по една-единствена причина: чувстват се по-сигурни в Израел, отколкото в Париж, Тулуза, Марсилия или Ница. Такава е действителността в съвременна Франция.
Група „Алфа“, тайното антитерористично поделение на ГДВС, описано в „Черната вдовица“, не съществува, макар заради всички нас да се надявам, че има нещо подобно на него. За протокола — наясно съм с факта, че централата на израелското разузнаване вече не се намира на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив. Избрах да запазя местонахождението на централата на моята измислена служба там, отчасти защото харесвам името на улицата много повече от настоящия адрес, който няма да споменавам в писмена форма. На улица „Наркис“ 16 в Йерусалим наистина има жилищен блок от варовик, но Габриел Алон и новото му семейство не живеят там. По време на скорошно посещение в Израел научих, че сградата вече е част от поне една обиколка с екскурзовод в града. Моите най-искрени извинения на обитателите ѝ и техните съседи.