В Западна Галилея някога е имало арабско селище на име Ал Сумайрия и сегашното му състояние е точно предадено в „Черната вдовица“. В Деир Ясин всъщност се случва известното клане по време на мрачните дни на сектантския конфликт от 1948 г., от който се раждат съвременната държава Израел и палестинската бежанска криза. Старото село сега е дом на здравния център „Кфар Шаул“, психиатрична болница, която използва някои от старите сгради и домове, опразнени от някогашните негови арабски жители. „Кфар Шаул“ е административно свързан с Медицински център „Хадаса“ и е специализиран в лечението на йерусалимския синдром — религиозно обсебване и психоза, които започват с посещението на Божи гроб на хълма. Състоянието на Леа Алон е далеч по-сериозно, същото се отнася и за физическите ѝ рани. Винаги съм избягвал да назова точно местонахождението на болницата, където тя се лекува постоянно. Вече знаем приблизително къде е тя.
Няма галерия „Мансур“ в центъра на Бейрут, но връзките на „Ислямска държава“ с търговията на крадени антики са добре документирани. За първи път изследвах идеята, че терористите печелят от откраднати или незаконно изкопани антики в „Падналият ангел“ през 2012 г. Тогава нямаше доказателства, поне не в публичното пространство, че терористите си пълнят джобовете, като продават съкровищата на миналото; просто бе нещо, което подозирах, че се случва. Не изпитвам удоволствие, че се оказах прав, особено когато става въпрос за групировки като ИДИЛ.
Но ИДИЛ не се задоволява просто да продава антики; тя също така ги разрушава, особено ако са в разрез с интерпретацията на исляма, приета от групировката. След като влязоха в Палмира през май 2015 г., свещените воини на ИДИЛ веднага унищожиха много от разкошните римски храмове в града. Сили, лоялни на режима на Асад, превзеха отново Палмира, докато довършвах първия ръкопис на „Черната вдовица“. Тъй като се бях заклел още в самото начало, че няма да гоня плаващите пясъци на конфликта, реших да оставя 39. глава, както бе написана. Такива са рисковете на опита да догониш историята в момента на случването ѝ. Със съжаление казвам, че гражданската война в Сирия ще продължи години, ако не и десетилетия, също като войната, която почти разруши нейните съседи — Ливан. Ще се печелят и губят територии, ще се завладяват и напускат земи. Още хиляди хора ще се превърнат в бежанци. Много повече ще умрат.
Направих всичко по силите си, за да обясня корените и експлозивното развитие на ИДИЛ точно и безпристрастно, макар да съм убеден, че като имаме предвид разединената и все по-нефункционираща американска политика, някои биха критикували моето описание. Няма никакво съмнение, че американската инвазия в Ирак през март 2003 г. подготви почвата, от която избуя ИДИЛ. И също така няма никакво съмнение, че решението да не бъдат оставени американски сили в Ирак през 2011 г. заедно с избухването на гражданската война в Сирия, позволи на групировката да процъфтява и да се разпространява от двете страни на все по-безсмислената граница. Определянето на групировката като „неислямска“ и „недържава“ е пожелателно мислене, което в крайна сметка се оказа непродуктивно и опасно. Както отбеляза журналистът и учен Греъм Уд във фундаменталното си проучване на ИДИЛ, публикувано в „Атлантик“: „Истината е, че „Ислямска държава“ е ислямска. Много ислямска“. И тя бързо изземва функциите на съвременната държава, защото издава на гражданите си всякакви видове документи — от шофьорски книжки до риболовни билети.
Най-малко четири хиляди западни граждани са се отзовали на призива да отидат в халифата, сред тях са и над петстотин жени. База данни, поддържана от лондонския Институт за стратегически диалог, разкрива, че повечето момичета са на тийнейджърска възраст или малко над двайсет години и е много вероятно да останат вдовици на съвсем млада възраст. Други се изправят пред съвсем реалната перспектива да изгубят собствения си живот в жестокия свят на халифата. През февруари 2015 г. три радикализирани тийнейджърки от Бетнъл Грийн в Източен Лондон напуснаха Обединеното кралство с полет за Истанбул и стигнаха до сирийския град Рака, неофициалната столица на халифата. През декември 2015 г., когато градът бе под руска и американска въздушна атака, всички контакти с тези момичета бяха прекъснати. Семействата им се страхуват, че трите тийнейджърки са загинали.
Много вербувани от ИДИЛ мъже и жени вече се завърнаха у дома. Някои са разочаровани; други остават отдадени на каузата на халифата. А все още има и такива, готови да извършват масови убийства и терористични атентати в името на исляма. В краткосрочен план Западна Европа е изправена пред най-голямата заплаха и заради това, че в нейните отворени граници живее огромно и уседнало мюсюлманско население. ИДИЛ няма нужда да внедрява терористи в Западна Европа, защото потенциалните терористи вече са там. Те живеят в гетата на Франция и мюсюлманските квартали на Брюксел, Амстердам, Копенхаген, Малмьо, Източен Лондон и Лутън. Докато пишех тази книга, ИДИЛ извърши опустошителни атентати в Париж и Брюксел. Повечето им извършители бяха родени на Запад и имаха европейски паспорти в джобовете си. Скоро със сигурност ще последват нови атаки, защото службите за сигурност в Западна Европа се оказаха трагично неподготвени — особено белгийската Сюрте, която позволи създаването на убежище на ИДИЛ в сърцето на Брюксел.