— Току-що разбрах, че Джонатан Хувър е подарил старинните бижута на Сузан Риърдън. Били са любовници. Според мен той е убиецът, а Робин е при него.
Последва дълга пауза. После Франк Грийн отвърна с безизразен глас:
— Намирам се в жилището на един старец, който е поправял старинни бижута. Тази вечер е бил убит. Няма следи от обир, но синът му твърди, че бележникът с телефоните на клиентите му липсва. Веднага ще изпратя полицаи в къщата на семейство Хувър.
98.
Джонатан отвори вратата на Кери. Къщата беше почти тъмна и много тиха.
— Робин се успокои — заяви той. — Всичко е наред.
Кери криеше ръцете си в джобовете на палтото, стиснати в юмруци от страх и гняв. Въпреки всичко съумя да се усмихне.
— О, Джонатан, толкова съжалявам, че ви създадох неприятности. Трябваше да предвидя, че Робин ще е изплашена. Къде е тя?
— В стаята си. Спи дълбоко.
Луда ли съм, питаше се Кери, докато се качваше след Джонатан по стълбите към втория етаж. Да не би фантазията ми да се е развинтила? Той изглежда съвсем нормално.
Стигнаха до спалнята за гости, розовата стая, както я наричаше Робин заради светлорозовите тапети, завеси и юргани.
Кери отвори вратата. На светлината на малката нощна лампа видя Робин. Беше обърната на една страна в обичайната си поза, свита като зародиш в утроба, а дългата й коса бе разпиляна на възглавницата. Взе разстоянието до леглото на две крачки.
Робин беше подложила длан под бузата си. Дишаше равномерно.
Кери вдигна очи към Джонатан. Той бе застанал до леглото и се взираше в нея.
— Беше толкова разстроена. След като си дошла, сигурно искаш да си я прибереш. Чантата с дрехите и учебниците й е тук. Ще ти помогна да я занесеш до колата.
— Джонатан, Робин не е имала кошмари. Въобще не се е събуждала, нали? — попита със спокоен тон Кери.
— Не — отвърна безучастно той. — И би било по-безболезнено да не се събужда в момента.
На неясната светлина на нощната лампа Кери видя, че държи пистолет.
— Какво правиш, Джонатан? Къде е Грейс?
— Грейс спи дълбоко, Кери. Реших, че така е най-добре. Понякога силните успокоителни й помагат при болка. Разтварям й по едно хапче в какаото, което й нося всяка нощ в леглото.
— Какво искаш, Джонатан?
— Всичко да бъде така, както е било досега. Да съм председател на сената и приятел на губернатора. Да прекарам останалата част от живота си със своята съпруга, която наистина все още обичам. Понякога мъжете се отклоняват от правия път, Кери, и вършат щуротии. Позволяват на млади, красиви жени да ги ласкаят. Вероятно съм се поддал поради заболяването на Грейс. Знам, че постъпих глупаво. Давам си сметка, че сгреших. После просто се опитах да си върна обратно бижутата, които бях имал неблагоразумието да подаря на онова грубо и просто момиче, Риърдън, но тя не желаеше да се раздели с тях.
Размаха пистолета.
— Или събуди Робин, или я вземи на ръце. Нямаме време.
— Джонатан, какво възнамеряваш да направиш?
— Каквото е необходимо, колкото и да съжалявам за постъпката си. Кери, Кери, защо реши, че си длъжна да се бориш с вятърни мелници? Какво от това, че Риърдън е в затвора? Какво значение имаше, че бащата на Сузан е излъгал за гривната, която можеше толкова много да ми навреди? Така е трябвало да стане — да продължавам да служа на щата, който обичам, и да живея с жената, която обичам. Достатъчно се измъчвах, след като разбрах, че на Грейс й е известно за изневярата ми.
Джонатан се усмихна.
— Беше чудесна. Показа ми снимката и ми заяви: „Не ти ли напомня за моята брошка с цветето и пъпката? Изведнъж ми се прииска да я понося отново. Извади я от сейфа, скъпи.“ И двамата знаехме за какво всъщност намекваше, Кери. И изведнъж от глупак на средна възраст аз се превърнах в мръсник.
— И уби Сузан?
— Защото не само не пожела да ми върне бижутата на съпругата ми, а прояви наглостта да ми заяви, че има нов интересен приятел, Джими Уийкс. Боже мой, този човек е негодник! Мафиот! Кери, или събуди Робин, или я вземи на ръце.
Робин се размърда.
— Мамо! — Отвори очи и седна в леглото. — Мамо — детето се усмихна, — защо си тук?
— Ставай, Робин. Тръгваме си.
Ще ни убие, мислеше си Кери. Ще каже, че Робин е сънувала кошмари. Повикал ме е, аз съм дошла и съм я отвела.
Прегърна Робин. Момиченцето усети, че нещо не е наред, и се сгуши в нея.
— Какво се е случило, мамо?
— Нищо.