— Чичо Джонатан?
Беше видяла пистолета.
— Мълчи, скъпа — прошепна Кери.
Какво да направя, чудеше се тя. Джонатан е луд. Не може да се владее. Ако не беше отишъл да се срещне с Джейсън Арнът, Джеф щеше да ми помогне. Сигурна съм, че щеше да намери начин да ми помогне.
Заслизаха по стълбите. Джонатан изрече тихо:
— Кери, дай ми ключовете от колата си. Ще изляза навън заедно с вас. После двете с Робин ще се качите в колата.
Господи, продължи да разсъждава Кери. Ще ни застреля, а след това ще ни закара някъде и ще изостави колата така, че да изглежда като другите убийства, и ще го припишат на Уийкс.
Докато пресичаха вестибюла, Джонатан добави:
— Робин, наистина съжалявам. А сега отвори бавно вратата, Кери.
Кери се наведе, за да целуне Робин.
— Роб, когато се обърна, ти побегни — прошепна й тя. — Стигни до съседите и започни да викаш.
— Отваряй, Кери — повтори настойчиво Джонатан.
Кери бавно отвори вратата. Джонатан беше загасил лампата на верандата и единствената светлина идваше от слабия блясък на фенера в края на алеята за коли.
— Ключовете ми са в джоба — каза Кери. После се завъртя бавно и изкрещя: — Тичай, Робин!
Хвърли се върху Джонатан. Чу изстрел, усети пареща болка от едната страна на главата и й се зави свят. Мраморният под на вестибюла сякаш се повдигна, за да я посрещне. До нея долитаха звуци — още един изстрел, писъците на Робин, която викаше за помощ и гласът й заглъхваше в далечината, вой на приближаващи сирени.
После чуваше само сирените и риданията на Грейс.
— Извинявай, Джонатан. Съжалявам, но не можех да те оставя да го извършиш. Този път не. Не с Кери и Робин.
Кери успя да се изправи и да притисне с ръка главата си. По лицето й се стичаше кръв, но вече почти не й се виеше свят. Когато вдигна очи, видя, че Грейс се свлече от инвалидната количка, падна на пода, пусна пистолета, който стискаше с подутите си пръсти, и прегърна тялото на съпруга си.
Вторник, 6 февруари
99.
Съдебната зала беше претъпкана. Всички очакваха началото на тържеството, на което прокурорката Кери Макграт щеше да положи клетва по повод назначаването си за съдия. Веселите гласове утихнаха, когато вратата се отвори и в помещението влезе внушителна група от съдии в черни тоги, за да приеме новата си колежка в своите среди.
Кери тихо се придвижи от страничната част на залата и застана вдясно от съдийското място, а съдиите се разположиха на столовете, наредени пред гостите.
Погледна насъбралото се множество. Майка й и Сам пристигнаха, за да присъстват на церемонията, и сега бяха до Робин, която седеше, сякаш е глътнала бастун, на ръба на стола. По лицето й почти не личаха белезите от раните, станали причина за съдбоносната среща с д-р Смит.
Джеф беше на съседния ред с майка си и баща си. Кери си спомни как долетя в болницата с хеликоптера на ФБР и след като успокои изпадналата в истерия Робин, я заведе при родителите си, понеже лекарят настоя Кери да остане през нощта в отделението. Сега той й се усмихваше мило и тя примигна, за да не позволи на сълзите да потекат от очите й.
Маргарет, старата приятелка, най-добрата приятелка, също беше тук, за да изпълни обещанието си, че ще участва в тържествения ритуал. Кери си спомни за Джонатан и Грейс. Те също възнамеряваха да присъстват.
Грейс й изпрати бележка:
Заминавам в родния си град в Южна Каролина. Ще живея при сестра си. За всичко съм виновна аз. Знаех, че Джонатан има връзка с тази жена. Бях сигурна, че няма да продължи дълго. Ако не бях обърнала внимание на снимката, на която беше с моята брошка, това нямаше да се случи. Не ме интересуваше тази брошка. Просто исках да предупредя Джонатан да престане да се занимава с нея. Не желаех да съсипва кариерата си със скандала, който щеше да се разрази. Моля те, ако можеш, да простиш на мен и на Джонатан.
Мога ли, чудеше се Кери. Грейс ми спаси живота, а Джонатан щеше да убие мен и Робин, за да спаси своя. Грейс е знаела, че Джонатан е имал връзка със Сузан и навярно я е убил, а е оставила Скип Риърдън да гние в затвора през всичките тези години.
Скип, майка му и Бет бяха някъде в тълпата. Скип и Бет щяха да се женят през следващата седмица. Бяха поканили Джеф да им стане кум.
Съществуваше обичай близки приятели или колеги да кажат по няколко думи преди полагането на клетвата. Франк Грийн говори първи:
— Колкото и да се мъча, не съм в състояние да се сетя за някой човек — мъж или жена, — който да е по-подходящ за високия пост от Кери Макграт. Чувството й за справедливост ме принуди да подновя разследването на едно приключено дело за убийство. Кери и аз бяхме изправени пред ужасяващия факт, че показанията на един отмъстителен баща са вкарали невинния съпруг на дъщеря му в затвора. Двамата…