Франк си е Франк, помисли си Кери. Страхотна реч. Но в крайна сметка се застъпи за нея. Срещна се лично с губернатора и настоя името й да бъде включено в списъка на кандидатите за съдийските места, който беше представен в сената.
Франк разнищи историята за връзката на Джими Уийкс със Сузан Риърдън. Един от информаторите му, дребен престъпник, който навремето бил момче за всичко при Джими Уийкс, даде обяснението. Сузан действително била любовница на Джими и той й подарявал бижута. Уийкс й изпратил розите онази вечер. Трябвало да вечерят заедно. Сузан не се появила на уреченото място, той побеснял и след като си пийнал, дори заявил, че ще я убие. Хората му знаели, че заплахите му никога не са случайни. Ето защо смятали, че наистина го е направил. Джими Уийкс се боял да не бъде разкрита връзката му със Сузан, понеже в такъв случай можели да го обвинят, че е причинил смъртта й.
Вече говореше Робърт Макдъно, съдията, ръководещ церемонията. Спомняше си как преди единайсет години, когато била назначена като помощник-прокурор, Кери изглеждала толкова млада, че той я взел за студентка, която е на летен стаж при тях.
Бях и съвсем млада булка, тъжно си помисли Кери. Тогава Боб също беше помощник-прокурор. Дано му дойде умът в главата и отсега нататък да стои далеч от Джими Уийкс и пасмината му. Осъдиха Уийкс по всички точки на обвинението. Сега му предстоеше нов процес за подкупване на съдебен заседател. Опита се да натопи за това Боб, но не успя. Боб обаче едва се отърва. Уийкс нямаше да постигне нищо, ако повдигнеше въпроса за съдебната заседателка, чийто баща беше в затвора. Знаел го е по време на делото и е можел да поиска да я подменят. Кери се надяваше всички тези неща да стреснат Боб, преди да е станало твърде късно.
Съдията Макдъно й се усмихваше.
— Е, Кери, мисля, че е време — заяви той.
Робин излезе напред с Библията. Маргарет стана и тръгна след нея. Носеше черната тога, готова да я подаде на Кери след полагането на клетвата. Кери вдигна дясната си ръка, сложи лявата върху Библията и започна да повтаря след съдията Макдъно:
— Аз, Кери Макграт, се заклевам тържествено…
Човек не може да бъде самотен остров и никой писател не твори сам. Най-малко пък аз. Изказвам горещи благодарности на моите редактори Майкъл В. Корда и Чък Адамс, които винаги са присъствали в книгите ми — от замисъла до публикуването. Особено при този последен роман те ми бяха незаменими съветници.
Отново хиляди благодарности на Юджийн Х. Уиник, литературния ми агент, и на Лисъл Кейд, моята рекламна агентка. Помощта им беше безценна.
Всеки автор се нуждае от консултация със специалисти. Основен момент в тази книга е пластичната хирургия. Признателна съм на д-р Бенет К. Ротънбърг от болницата „Сейнт Барнабас“ в Ливингстън, Ню Джърси, заради ценните му медицински указания. Възхитена съм и от отзивчивостта на Ким Уайт от Катедрата по коригираща хирургия. И този път Айна Уиник прецени сюжетната линия от позицията на психолог. Благодаря ти, Айна.
Петте ми деца винаги преглеждат написаното, докато работя върху книгите си. От тях получавам безброй разумни съвети — по правни въпроси: „Не забравяй накрая да уединиш съдебните заседатели“, или във връзка с езика: „Никой не говори така. По-добре кажи…“, както и ентусиазирана подкрепа. Благодаря ви, деца.
И на края ще спомена десетгодишната си внучка Лиз, по чието подобие изградих образа на Робин. Например ако я попитах: „Лиз, какво би казала в този случай?“, тя отговаряше: „Жестоко!“
Обичам ви всичките!
Мери Хигинс Кларк