— Никакви, Кери. Да не би да искаш да ме заведеш на обяд в „Солари“?
Кери се засмя.
— С удоволствие, но имам нещо друго предвид. Откога работиш тук?
— От двайсет години.
— Правил ли си разследване по делото „Риърдън“ преди около десетина години? Споменаваше се в пресата като „убийството с черните рози“.
— Голям шум се вдигна. Не, не съм се занимавал със случая, но си спомням, че беше доста елементарен. Нашият лидер се прочу с него.
Кери знаеше, че Пълъмбо не обича Франк Грийн.
— Не го ли обжалваха няколко пъти? — попита тя.
— О, да. Непрекъснато излизаха с нови хипотези. Имам чувството, че историята продължи безкрайно дълго.
— Струва ми се, че последното обжалване беше само преди две години. Неотдавна обаче изникна нещо, което събуди любопитството ми. Както и да е, всъщност бих искала да те помоля да прелистиш папките с вестникарските изрезки и да извадиш всичко, което са писали по делото.
Кери си представи как Джо добродушно се опулва.
— За теб съм способен на всичко, Кери. Но защо? Случаят отдавна е приключен.
— Ще ти обясня по-късно.
На обяд Кери хапна сандвич и пи кафе на бюрото си. В един и половина Джо се появи с дебел плик и заяви:
— Молбата ти е удовлетворена.
Кери го погледна мило. Нисък, посивял, с десетина килограма наднормено тегло и винаги готов да се усмихне, Джо действаше съвсем обезоръжаващо и с нищо не загатваше, че инстинктивно обръща внимание на привидно незначителни подробности. Кери беше работила с него по някои от най-важните си дела.
— Страшно съм ти задължена.
— Няма защо. Признавам обаче, че съм любопитен. Защо се интересуваш от случая „Риърдън“, Кери?
Тя се поколеба. Струваше й се, че в момента не би било добре да споменава за това, което вършеше д-р Смит.
Пълъмбо забеляза нежеланието й да говори по въпроса.
— Не се притеснявай. Ще ме осведомиш, когато можеш. Довиждане.
Кери възнамеряваше да вземе материалите вкъщи и да започне да ги чете след вечеря; не устоя обаче, и извади първата изрезка. Правилно съм запомнила, помисли си тя. Последното обжалване е било преди две години.
Беше кратко съобщение на трийсет и втора страница на юридическото издание „Рекърд“, в което се споменаваше, че петата поред молба на Скип Риърдън за преразглеждане на делото е отхвърлена от Върховния съд на Ню Джърси. Адвокатът му Джефри Дорсо се бе зарекъл, че ще намери достатъчно причини пак да обжалва присъдата.
Цитираха го: „Няма да се откажа, докато Скип Риърдън не излезе от затвора с оправдателна присъда.“
Разбира се, помисли си Кери. Всички адвокати го казват.
13.
Втора поредна вечер Боб Кинълен се хранеше в ресторант с клиента си Джими Уийкс. Денят в съда премина зле. Подборът на съдебните заседатели все още се влачеше. Осем души си бяха направили отвод. Но колкото и да внимаваха, беше очевидно, че федералният прокурор се е подготвил добре. Вече бяха почти сигурни, че Хаскъл ще стане свидетел на обвинението, понеже му беше обещано да получи по-лека присъда.
И двамата бяха мрачни.
— Дори и Хаскъл да свидетелства, мисля, че ще успея да го сразя — увери той Джими.
— Мислиш, че можеш да го сразиш. Това не е достатъчно.
— Ще видим.
Уийкс се усмихна тъжно.
— Започвам да се тревожа за теб, Боб. Време е да подготвиш резервен вариант.
Боб Кинълен не обърна внимание на забележката му. Отвори листа с менюто.
— Имам среща с Алис в дома на Арнът. Ти ще ходиш ли?
— Не, по дяволите. Трябва да знаеш, че вече не е нужно да ме представя на никого. Достатъчно ми навредиха познанствата, които завързах там.
14.
Кери и Робин седяха във всекидневната и безмълвно се наслаждаваха на спокойната вечер. Беше студено и те решиха да запалят първия огън за тази есен, което в случая означаваше да включат газта, а после да натиснат бутона, обгръщащ в пламъци изкуствените цепеници.
Кери често обясняваше на гостите: „Алергична съм към дима. Тази камина изглежда съвсем като истинска и топли много. Толкова заблуждава, че жената, която чисти, изсмука с прахосмукачката фалшивата пепел, та трябваше да купувам нова.“
Робин нареди на масичката снимките с разноцветните багри на есента.
— Каква страхотна нощ! — възкликна доволно тя. — Студена и ветровита. Скоро трябва да направя и останалите снимки. Голи дървета и купища окапали листа.