Кери се беше разположила в любимото си кресло, а краката й бяха качени на столче с възглавничка. Вдигна очи.
— Не ми напомняй за листопада. Става ми неприятно.
— Защо не купиш машина за събиране на листата?
— Ще ти подаря една за Коледа.
— Чудесно! Какво четеш, мамо?
— Ела, Роб. — Кери държеше изрезка от вестник със снимка на Сузан Риърдън. — Виждала ли си тази жена?
— Вчера беше в кабинета на доктор Смит.
— Имаш набито око, но това не е същата жена.
Кери току-що беше започнала да разучава фактите около убийството на Сузан Риърдън. Тялото й било открито в полунощ от нейния съпруг, Скип Риърдън, преуспяващ предприемач, натрупал сам милионите си. Намерил я удушена на пода във вестибюла на луксозната им къща в Алпайн. Върху тялото й били разпръснати черни рози.
Навремето трябва да съм чела за случая, разсъждаваше Кери. Сигурно ми е направил впечатление, щом сънувам подобни кошмари.
Двайсет минути по-късно друга изрезка я накара да зяпне от почуда. Скип Риърдън бил осъден за убийството, след като тъстът му, д-р Чарлс Смит, разказал в полицията, че дъщеря му живеела в непрекъснат страх от налудничавите съпружески пристъпи на ревност.
Доктор Смит е бащата на Сузан Риърдън! Боже мой, помисли си Кери, затова ли извайва лицето й, когато оперира други жени? Странно! С колко от пациентките си го е сторил? Дали по тази причина ни изнесе лекция за съхранението на красотата?
— Какво има, мамо? Изглеждаш ми една такава…
— Нищо. Просто съм се зачела в интересно дело. — Кери вдигна очи към часовника върху камината. — Девет часът е, Роб. Време е да си лягаш. След малко ще дойда да ти кажа лека нощ.
Робин започна да събира снимките, а Кери отпусна в скута си листовете, които държеше. Беше чувала за случаи, когато родителите не могат да се съвземат след смъртта на детето си и оставят стаята му непокътната, с дрехите в гардероба, така както то си ги е било подредило приживе. Но да я „претворява“ многократно? Това определено е нещо повече от скръб.
Изправи се бавно и последва Робин, която се беше качила на горния етаж. След като я целуна, Кери си облече пижамата и халата, слезе отново долу, свари си какао и продължи да чете.
Делото срещу Скип Риърдън наистина изглеждаше елементарно. Признал, че се карали със Сузан по време на закуската в деня на смъртта й. Всъщност казал, че предните дни непрекъснато се разправяли. Вечерта се прибрал в шест часа и я заварил да подрежда рози в една ваза. Когато я попитал откъде са, тя отвърнала, че не е негова работа кой й ги е изпратил. Скип й заявил, че може да прави каквото иска, понеже той самият се канел да излиза. Твърдял, че после отишъл в офиса си, пийнал, заспал на канапето, върнал се у дома в полунощ и открил трупа.
Нямало обаче никой, който да потвърди думите му. В папката се съдържаше част от протокола на процеса, включително и показанията на Скип. Прокурорът го беше обсипвал с въпроси, докато мъжът се бе объркал и бе започнал да си противоречи. Никак не звучеше убедително.
Сигурно на адвоката съвсем не му е било лесно да подготви клиента си, мислеше си Кери. При косвените улики, с които прокурорът е разполагал, Риърдън е трябвало да застане на свидетелското място и да отрече, че е убил Сузан. Но явно опустошителният разпит на Франк Грийн го беше извадил от равновесие и той сам си бе изкопал гроба.
Присъдата бе произнесена шест седмици след приключването на процеса. Всъщност Кери присъстваше в залата. Изведнъж си спомни този ден. Риърдън се бе запечатал в съзнанието й като едър червенокос красавец, който явно не се чувстваше добре в облеклото на ситни райета. Когато съдията го попита дали желае да каже нещо, преди да чуе присъдата, Риърдън отново заяви, че е невинен.
Джеф Дорсо беше в залата като помощник на защитника му. Кери го познаваше бегло. През последвалите десетина години си бе изградил солидна репутация на адвокат, но тя самата не бе заставала като обвинител срещу него.
Стигна до изрезката, описваща произнасянето на присъдата. Тя съдържаше цитат от Скип Риърдън: „Не съм виновен за смъртта на съпругата си. Никога не съм я наранявал с нищо. Баща й, доктор Чарлс Смит, е лъжец. Заклевам се пред Бога и пред съда, че е лъжец.“
Макар че от камината лъхаше топлина, Кери потрепери.
15.
Всички знаеха, че Джейсън Арнът е получил солидно наследство. Или поне така си мислеха. Живееше в Алпайн от петнайсет години, след като купи старото имение на семейство Холидей — огромна къща с двайсет стаи, кацнала на един хребет с изглед към красивия парк.