Беше срещал Кери на вечери, организирани от адвокатската колегия, и знаеше, че вероятно ще се кандидатира за съдия, но всъщност не я познаваше отблизо. Обаждането й го заинтригува. Беше прекалено късно, за да я открие в службата. Реши да я потърси вкъщи.
— Аз ще се обадя — заяви Робин, когато телефонът иззвъня.
Вероятно, така или иначе, е за теб, каза си Кери, докато опитваше спагетите. Не предполагах, че ще станеш телефонистка още на тази възраст. Но Робин й извика да вдигне слушалката.
Прекоси забързано кухнята и стигна до апарата, закачен на стената. Непознат глас изрече:
— Кери?
— Да.
— Аз съм Джеф Дорсо.
Потърси го съвсем импулсивно. После се притесни, че го е направила. Ако разбереше, че се е свързала с адвоката на Скип Риърдън, Франк едва ли щеше да се отнася мило с нея отсега нататък. Но вече беше твърде късно да съжалява за постъпката си.
— Джеф, навярно не е особено уместно, но… — Гласът й секна. Изплюй камъчето, каза си тя. — Джеф, неотдавна дъщеря ми претърпя катастрофа. Оперира я доктор Чарлс Смит…
— Чарлс Смит — прекъсна я Дорсо, — бащата на Сузан Риърдън!
— Да, затова ти се обадих. С него става нещо странно. — Вече не се чувстваше толкова неловко. Разказа му за двете жени, които приличаха на Сузан.
— Имаш предвид, че Смит е пресъздал лицето й, когато ги е оперирал? — възкликна Дорсо. — Защо, по дяволите?!
— Ето кое ме тревожи. В събота ще водя Робин на друг специалист. Възнамерявам да го попитам какво влага пластичният хирург, когато претворява едно лице. Ще се помъча да поговоря и с доктор Смит, но смятам, че няма да е зле да прочета целия протокол от процеса, за да го притисна по-здраво. Бих могла да изровя копието от нашия архив, но ще ми отнеме време, пък и не ми се иска колегите да разберат, че проявявам интерес към него.
— Утре ще го получиш — отвърна Дорсо. — Ще ти го изпратя в службата.
— По-добре ми го изпрати вкъщи. Ще ти дам адреса.
— Предпочитам да ти го донеса и да си поговорим. Удобно ли е утре вечер към шест и половина? Обещавам, че няма да се заседявам повече от половин час.
— Чудесно.
— В такъв случай довиждане. Благодаря ти, Кери.
Телефонът изщрака. Кери се взря в слушалката.
Чудеше се защо се забърква в тази история. Забеляза възбудата в гласа на Дорсо. Не трябваше да използвам думата „странно“, помисли си тя. Започнах нещо, което може би няма да успея да довърша.
Шумът откъм печката я накара да се обърне рязко. Врящата вода преливаше от тенджерата и се стичаше към газовите струйки. Без да погледне, Кери разбра, че спагетите са се превърнали в лепкава каша.
18.
В сряда следобед д-р Чарлс Смит нямаше приемни часове. По това време обикновено правеше операции или проследяваше състоянието на пациентите, на които беше извършил някаква манипулация. Днес обаче не остана в болницата. Докато караше по Източна шейсет и осма улица към облицованата с червеникави плочи сграда, където се помещаваше рекламната агенция на Барбара Томпкинс, очите му се разшириха от учудване. Не можеше да повярва на късмета си. На паркинга имаше свободно място точно срещу входа на зданието. Щеше да я изчака да излезе от работа.
Когато тя най-после се появи на вратата, д-р Смит неволно се усмихна. Наистина беше прекрасна. Косата й падаше свободно около лицето. Той самият каза на Барбара Томпкинс, че тази прическа е най-подходяща за новите й черти. Носеше елегантно червено сако, черна пола до прасците и модни обувки. Отдалече имаше вид на елегантна и преуспяваща дама. А д-р Смит знаеше с най-малки подробности как изглежда отблизо.
Барбара Томпкинс махна на едно такси. Докато се качваше в него, Смит запали дванайсетгодишния си черен мерцедес и потегли. Макар, че по Парк Авеню колите се движеха плътно една след друга — нещо обичайно в този претоварен час на деня, — за д-р Смит не беше проблем да следва таксито.
Отправиха се на юг и след известно време колата спря пред „Четирите сезона“ на Източна петдесет и втора улица. Сигурно има среща с някого, помисли си той. Барът ще е пълен и няма да му е трудно да се вмъкне вътре незабелязано.
Поклати глава и реши да се прибере вкъщи. Стигаше му, че зърна главата й. Дори му дойде прекалено много. За миг действително повярва, че тя е Сузан. А сега искаше да остане сам. В гърлото му се надигна стон. Докато караше бавно към центъра на града, непрекъснато повтаряше: