Джеф се изправи.
— Кери, знам, че искам прекалено много от теб, но бих те помолил да прочетеш протоколите и да обърнеш особено внимание на показанията на доктор Смит. Помисли си дали не предпочиташ да съм с теб, когато го питаш защо пресъздава лицето на дъщеря си.
Кери изпрати Джеф и му обеща:
— Ще ти се обадя след няколко дни.
На вратата той се спря и се обърна към нея:
— Бих желал да направиш още нещо. Ела с мен в затвора в Трентън. Разговаряй със Скип. Кълна се, че когато нещастният мъж ти разкаже всичко, ще разбереш каква е истината.
21.
Скип Риърдън лежеше в килията си в щатския затвор в Трентън и гледаше новините в шест и половина. Вечерята, състояща се от еднообразно меню, беше минала. Днес бе нервен и раздразнителен, както все по-често напоследък. След десетгодишен престой тук вече успяваше да се владее през по-голямата част от времето. В началото го обземаше безумна надежда, когато адвокатът му подаваше молба за преразглеждане на делото, която се превръщаше в съкрушително отчаяние, след като биваше отхвърлена.
Сега обичайното му състояние беше примирение, предизвикано от отегчение. Знаеше, че Джеф Дорсо няма да се откаже да търси причини да обжалва присъдата, но ситуацията в страната се променяше. В новините непрекъснато се критикуваше фактът, че многократните обжалвания от осъдени престъпници пречат на работата на съдебните състави, и се настояваше да се сложи край на тази практика. Ако Джеф Дорсо не съумееше да уреди преразглеждане на делото и да му върне свободата, Скип щеше да остане в затвора още двайсет години.
В най-тежките моменти на отчаяние Скип си позволяваше да се връща назад към годините преди убийството. Двамата с Бет бяха сгодени. По нейно настояване той отиде на един прием, организиран от сестра й и от нейния съпруг, който беше хирург. Точно преди да тръгнат, Бет се разболя от грип, но не искаше Скип да пропусне веселбата.
Да, наистина беше забавно, помисли си Скип, когато се сети за онази нощ. Сузан беше там с баща си. Още помнеше как изглеждаше тя първия път, когато я видя. Веднага разбра, че с такава красавица човек ще си навлече неприятности, но въпреки това като последния глупак хлътна по нея.
Скип стана рязко от леглото, изключи телевизора и стрелна с очи протоколите от делото, които лежаха на лавицата над тоалетната. Имаше усещането, че ги знае наизуст. Там им е мястото, над тоалетната, каза си с горчивина той. Бяха толкова безполезни, че просто не му оставаше нищо друго, освен да ги накъса, да ги хвърли и да пусне водата.
Протегна се. Поддържаше си формата, като работеше до капване и играеше редовно упражнения. Сега всяка вечер усърдно правеше лицеви опори и коремни преси. Когато се погледнеше в малкото огледало, окачено на стената, виждаше, че в червеникавата му коса се появяват все повече бели кичури, а лицето му, което преди беше румено от работата на открито, е станало бледо от престоя в затвора.
Все още си представяше, че по някакво чудо е на свобода и отново се занимава със строеж на къщи. Потискащата атмосфера и постоянният шум в затвора го караха да си мисли за скъпи жилища, достатъчно изолирани от околните, за да осигуряват усамотение на обитателите, но с много прозорци, които да им създават усещането за простор. Беше напълнил няколко бележника със скици.
Когато Бет му идваше на свиждане — напоследък Скип се мъчеше да я убеди, че няма смисъл да го прави, й показваше най-новите. Двамата ги обсъждаха така, сякаш някой ден наистина щеше да се върне към работата, която обичаше, — строежа на къщи.
Но сега можеше само да се чуди как ли би изглеждал светът и в какво ще живеят хората, когато най-после излезеше от това ужасно място.
22.
Кери предчувстваше, че и тази нощ ще будува до късно. Зачете протоколите веднага след като Джеф си тръгна, и продължи, когато Робин си легна.
В девет и половина й позвъни Грейс.
— Джонатан е на събрание, а аз съм се подпряла на възглавниците в леглото и ми се иска да си побъбря с някого. Удобно ли е?
— За теб винаги е удобно — искрено отвърна Кери.
През петнайсетте години, откакто познаваше Грейс, Кери бе станала свидетел на постепенното опустошително въздействие на болестта върху физическото й състояние. От бастуна премина към патериците и накрая — към инвалидната количка. Участваше активно във всякакви обществени занимания, докато накрая беше принудена да се затвори вкъщи. Продължи да кани приятели у дома, като ползваше услугите на службите, които организираха тържества, но сподели с Кери: „Излизането ми вече е свързано с твърде много усилия.“