— Да пием до дъно! Страхотна си.
Кери беше облечена в нов масленозелен костюм с дълго сако и пола до прасците. Погледна се и сви рамене.
— Благодаря ти. Най-после и аз успях да си купя нова дреха и цяла седмица се докарвам с нея.
Маргарет се изсмя.
— Помниш ли как майка ти си слагаше червило и казваше: „Човек никога не знае къде ще срещне голямата си любов.“ Права е била, нали?
— Да, струва ми се. Двамата със Сам са женени от петнайсет години и когато дойдат тук или аз и Робин им отидем на гости в Колорадо, винаги си държат ръцете.
— Де и ние да имахме този късмет! — усмихна се Маргарет. После стана сериозна: — Как е Робин? Надявам се, че раните на лицето й заздравяват.
— Мисля, че е добре. Утре ще я водя на друг пластичен хирург. Просто за консултация.
Маргарет се поколеба, преди да продължи:
— Опитвах се да намеря начин да те накарам да го направиш. Споделих в работата за катастрофата и споменах за доктор Смит. Един колега от търговския отдел, Стюарт Грант, веднага се сети за него. Каза, че жена му искала да й премахне торбичките под очите, но след като отишла на преглед, се отказала от операцията. Решила, че лекарят не е съвсем наред.
Кери изправи гръб.
— Какво е имала предвид?
— Името й е Сюзан, но той непрекъснато я наричал Сузан. Обяснил й, че ще коригира кожата под очите, но му се щяло да направи нещо и за цялото й лице, понеже у нея била заложена невероятна красота и тя си пропилявала живота, като не се възползвала от нея.
— Кога се е случило това?
— Преди три-четири години, струва ми се. О, и още нещо. Смит явно й е говорил, че човек би следвало да се отнася с отговорност към красотата. Някои хора обаче я приемали несериозно и предизвиквали ревност и насилие. — Замълча, а после попита: — Кери, какво става? Изглеждаш странно.
— Маргарет, много е важно да се изразиш точно. Наистина ли доктор Смит е споменал, че жените предизвикват ревност и насилие?
— Така каза Стюарт.
— Имаш ли номера на домашния му телефон? Искам да говоря със съпругата му.
— Да, но ми е в работата. Знам, че живеят в Гринич, но телефонът им не е включен в указателя, ето защо ще почакаш до понеделник. За какво е всичко това?
— Ще ти обясня по време на вечерята — разсеяно й отвърна Кери.
Струваше й се, че протоколите са записани на магнетофонна лента в ума й. Д-р Смит се беше заклел, че животът на дъщеря му е бил застрашен от неоснователната ревност на Скип Риърдън. Дали е излъгал? Дали Сузан е дала повод на Скип да я ревнува? И ако е било така, от кого?
Събота, 28 октомври
24.
В събота в осем часа сутринта Джеф Дорсо се обади на Кери.
— Отбих се в кантората си и намерих съобщението ти — започна той. — Следобед ще ходя при Скип в затвора в Трентън. Можеш ли да дойдеш?
Обясни й, че за да получат разрешение за свиждане в три часа, би следвало да са в затвора най-късно в два без петнайсет.
Кери отговори почти импулсивно:
— Сигурна съм, че ще успея. Трябва само да уредя някой да стои при Робин. Ще се срещнем там.
Два часа по-късно Кери и Робин, която беше страшно неспокойна, пристигнаха в Ливингстън, Ню Джърси, и вече чакаха пред кабинета на д-р Бен Рот, известен пластичен хирург.
— Ще изпусна футболната среща — ядосваше се Робин.
— Само малко ще закъснееш — успокои я Кери. — Не се тревожи.
— Ще закъснея много — възрази й Робин. — Не можеше ли да дойдем след срещата?
— Ако беше изпратила на лекаря програмата си, той вероятно щеше да се съобрази с нея — пошегува се Кери.
— О, мамо!
— Заповядайте с Робин в кабинета, мисис Макграт — покани ги сестрата.
Доктор Рот, на около трийсет и пет години, внимателен и сърдечен, се различаваше коренно от д-р Смит.
— Нараняванията навярно са изглеждали доста зле след катастрофата, но всъщност са повърхностни. Не са засегнали дълбоко кожата. Скоро всичко ще е наред.
Видимо облекчена, Робин отвърна:
— Чудесно. Благодаря ви, докторе. Хайде да си ходим, мамо.
— Изчакай ме навън, Робин. Ще дойда след малко. Искам да поговоря с лекаря.
В гласа на Кери се долавяха нотки, които Робин наричаше „тонът“. Това означаваше: „Не желая да ми възразяваш.“
— Добре — заяви детето, въздъхна и излезе.
— Знам, че пациентите ви чакат, докторе, ето защо няма да ви задържам дълго. Налага се обаче да ви попитам нещо.