Колко странна дума за поведението на един баща към дъщеря му, помисли си Кери.
— Освен това се държеше покровителствено с нея — добави Риърдън. — Веднъж отивахме с колата да вечеряме заедно и той забеляза, че Сузан не си е сложила предпазния колан. Веднага й изнесе лекция за необходимостта да носи отговорност за себе си. Всъщност доста се ядоса.
Също както поучаваше Робин и мен, каза си Кери. Неохотно призна пред себе си, че Скип Риърдън наистина прави впечатление на прям и искрен човек.
— А тя как се отнасяше с него?
— Почти винаги с уважение. Макар че накрая — преди смъртта й — последните няколко пъти, когато бях с тях, Сузан като че ли се дразнеше от него.
Кери реши да промени темата. Припомни му, че според неговите показанията точно преди убийството е забелязал Сузан със скъпи бижута, които той не й бил подарил.
— Мисис Макграт, по този въпрос трябва да се обърнете към майка ми. Тя би могла да ви бъде полезна. Има изрезка от вестник със снимката на Сузан, направена по време на някаква благотворителна акция. На ревера на сакото й е закачена старинна брошка с диаманти. Снимана е няколко седмици преди смъртта й. Кълна ви се, че онази сутрин брошката и още няколко накита бяха в кутията й за бижута. Спомням си, понеже станаха една от причините за скандала. На следващия ден ги нямаше.
— Искате да кажете, че някой ги е откраднал?
Риърдън сякаш се притесни.
— Не знам дали някой ги е откраднал, или тя просто ги е върнала на човека, който й ги е дал. Само съм сигурен, че на следващата сутрин липсваха. Помъчих се да обясня на полицаите, за да обърнат внимание на този факт, но от самото начало беше ясно, че не ми вярват. Според тях се опитвах да изкарам нещата така, че да приличат на грабеж и убийство.
Мъжът замълча, а после продължи:
— И още нещо. Баща ми е участвал във Втората световна война и е живял в Германия две години след края й. Донесъл оттам миниатюрна рамка за снимки и я поднесъл на майка ми, когато се сгодили. На сватбата ни тя я подари на Сузан. Сузан сложи в нея снимката си, която ми беше любима, и я държеше на нощното си шкафче в спалнята ни. Когато двамата с майка ми подреждахме вещите на Сузан, преди да ме арестуват, тя забеляза, че рамката я няма. Предишната сутрин обаче си беше на мястото.
— Искате да кажете, че през нощта, когато е била убита Сузан, някой е влязъл у вас и е откраднал няколко бижута и рамката със снимката й?
— Казвам само, че тези неща липсваха. Не знам къде са отишли, нито пък дали са свързани с убийството на Сузан. Просто изведнъж изчезнаха, а полицията не обърна внимание.
Кери вдигна глава от бележките си и се взря в очите на мъжа, който седеше срещу нея.
— Скип, какви бяха взаимоотношенията ви с вашата съпруга?
Риърдън въздъхна.
— Когато се запознах с нея, се почувствах невероятно силен. Тя беше великолепна. Интелигентна, весела, жена, която създава у мъжа усещането, че е висок три метра. След като се оженихме… — Той замълча. — Беше изпълнена със страст, но не притежаваше никаква топлота, мисис Макграт. Аз обаче бях възпитан така, че държах на брака. За мен разводът бе нещо, към което човек прибягва само ако е крайно наложително. Разбира се, имаше и хубави моменти. Дали съм бил доволен и щастлив? Не. Но бях толкова погълнат от мисълта за успеха на компанията си, че работех все по-усърдно и съумявах да се абстрахирам от семейните проблеми. Що се отнася до Сузан, тя получаваше всичко, което пожелае. Парите се сипеха. Построих й къщата, за която твърдеше, че винаги си е мечтала. Всеки ден ходеше в клуба, за да играе тенис или голф. Прекара две години с един дизайнер, докато домът ни бе обзаведен по неин вкус. Има един мъж в Алпайн, Джейсън Арнът, който разбира от антични предмети. Водеше я по разпродажби и й казваше какво да купува. Започна да се увлича по модните тоалети. Беше като дете, което иска всеки ден да е Коледа. Тъй като непрекъснато бях зает, Сузан можеше да прави каквото й хрумне. Обичаше да ходи на приемите, за които журналистите пишеха, за да се появява снимката й във вестниците. Дълго време си мислех, че е щастлива. Но сега, като се връщам назад, съм сигурен, че е живяла с мен, понеже не е намерила по-подходяща среда.
— Докато… — подсказа му Джеф.
— Докато не се запозна с някой, който стана важен за нея — продължи Риърдън. — Тогава забелязах бижутата. Някои от тях бяха старинни, други съвременни. Казваше, че са от баща й, но лъжеше. Сега те са у него заедно с подаръците, които аз й бях правил.