Робин знаеше, че майка й му се сърди, понеже не дойде у тях след операцията. Но все пак бе оставил съобщение по телефона. Наистина рядко се виждаха, но когато бяха заедно, баща й се държеше чудесно с нея.
В шест и половина спряха пред ресторанта. Докато ядяха скаридите и мидите, си поговориха. Боб й обеща, че тази зима ще отидат на ски, само двамата.
— Когато мама е на среща — намигна й той.
— О, тя почти не ходи на срещи — отвърна детето. — Мъжът, с който излизаше през лятото, ми харесваше. Мама обаче твърдеше, че е скучен.
— Какво работеше той?
— Мисля, че беше инженер.
— Е, когато мама стане съдия, сигурно ще си намери приятел, който също е съдия. Да е от нейната среда.
— Миналата вечер се появи някакъв адвокат. Беше много симпатичен. Но ми се струва, че не дойде на гости, а заради някакво дело.
Боб Кинълен почти не я слушаше. Изведнъж наостри уши:
— Как се казваше той?
— Джеф Дорсо. Донесе на мама да прочете две големи папки.
Баща й се умълча и Робин се почувства виновна. Реши, че се е поувлякла, и сега го е яд на нея.
Качиха се в колата и през останалата част от пътуването Робин спа. Когато в девет и половина пристигнаха пред къщата, тя се зарадва, че най-сетне се е прибрала у дома.
Понеделник, 30 октомври
30.
Есента бе напрегнато време за сената и за целия конгрес на щата Ню Джърси. На сесиите, които се провеждаха два пъти седмично, присъстваха почти всички членове, и то не без основание. Предстоящите избори за губернатор, макар насрочени за следващата година, пораждаха задкулисно електричество, чийто искри нажежаваха атмосферата и в двете камари.
Фактът, че губернаторът Маршъл бе решил да подкрепи прокурора Франк Грийн като свой приемник, не се харесваше на останалите сериозни претенденти за поста от неговата партия. Джонатан Хувър знаеше отлично, че всяка пречка пред Грийн би била добре дошла за конкурентите му. Те щяха да се възползват от нея и да вдигнат колкото е възможно повече шум. А след като се разчуеше, кандидатурата на Грийн лесно можеше да не бъде издигната. В момента позицията му въобще не беше стабилна.
Като президент на сената Хувър разполагаше с огромна власт по отношение на политиката на партията си. Една от причината да бъде избиран пет пъти за четиригодишния мандат бе способността му да гледа в перспектива, когато взема решения или гласува. Членовете на сената оценяваха това негово качество.
В дните, когато сенатът заседаваше, той понякога оставаше в Трентън и вечеряше с приятели. Днес му предстоеше вечеря с губернатора.
След края на следобедното заседание Джонатан се прибра в своя кабинет, помоли секретарката си да отговаря на телефона и затвори вратата. Цял час седя на бюрото, подпрял с ръце брадичката си.
Грейс наричаше тази поза „Джонатан се моли“. Най-после се изправи, приближи се до прозореца и се взря в притъмняващото небе. Беше взел важно решение. С интереса си към делото „Риърдън“ Кери Макграт създаваше сериозен проблем. Действията й щяха да се харесат на медиите, които щяха да ги превърнат в сензация. Дори и в последна сметка да не се стигнеше до никакви разкрития, в което Джонатан бе сигурен, този ход щеше да се отрази зле на Франк Грийн и кандидатурата му нямаше да бъде издигната.
Кери вероятно щеше да се откаже, преди нещата да са отишли толкова далеч. Джонатан се надяваше на това заради всички, които в противен случай щяха да пострадат. И все пак се чувстваше задължен да предупреди губернатора за разследванията й и да му предложи засега да не включва нейното име в списъка на кандидатите за съдии, който щеше да бъде представен за одобрение в сената. Знаеше, че губернаторът би се притеснил, ако някой от посочените за длъжността действа срещу него.
31.
В понеделник Кери откри в кабинета си пакет. Отвори го и намери статуетка от доултънски порцелан, която се казваше „Есенен полъх“. Имаше и писмо:
Уважаема мисис Макграт,
Продадохме къщата и се освободихме от вещите. Заминаваме за Пенсилвания, където ще живеем при леля си.
Мама винаги държеше тази статуетка на тоалетната си масичка. Наследила я е от майка си. Казваше, че й доставя удоволствие да я гледа.