— Слушай, Джо, Франк е добър човек — възнегодува Кери. — Не желая да го притеснявам. Само ми се струва, че някои неща не са били доизяснени на процеса. А и, ако трябва да бъда честна, разговорът с доктор Смит, както и пациентките му, които са копия на Сузан, ме карат да се чувствам неспокойна. Ако в затвора е попаднал невинен мъж, смятам, че е мой дълг да го докажа. Но ще предприема нещо само ако съм убедена, че е така.
— Ясно — отвърна Пълъмбо. — Не ме разбирай погрешно. Съгласен съм, че общо взето, Грийн е свестен. Но ми се ще шефът ми да не се покрива всеки път, щом негов служител започне разследване.
32.
Когато затвори телефона след разговора с Кери Макграт, д-р Смит усети лекото треперене на дясната си ръка, което се появяваше от време на време. Хвана я с лявата, но продължи да долавя вибрациите под пръстите си.
Забеляза, че мисис Карпентър го гледаше с любопитство, докато му предаваше думите на Макграт. Името Сузан не означаваше нищо за нея. Сестрата явно се чудеше какво е това мистериозно телефонно обаждане.
Отвори картона на Робин Кинълен и се зачете. Спомняше си, че родителите й са разведени, но не беше обърнал внимание на другите данни, които Кери Макграт бе съобщила за себе си. Установи, че е прокурор и Окръжния съд на Бъргън. Спря за миг. Не я беше забелязал в съдебната зала по време на процеса…
На вратата се почука. Мисис Карпентър си подаде главата и му напомни, че го чака пациентка.
— Не съм забравил — отвърна той и й махна да излезе.
Отново се върна към картона на Робин. Беше дошла на контролен преглед на единайсети и на двайсет и трети. Първия път при него беше Барбара Томпкинс, а втория — Памела Уърт. Неприятно съвпадение. Навярно Кери Макграт ги беше видяла и двете и ги бе свързала със спомена за Сузан.
Дълго седя на бюрото си. Какво означаваше обаждането й по телефона? Нищо не можеше да се промени. Фактите си бяха същите. Скип Риърдън все още беше в затвора и щеше да остане там. Смит знаеше, че показанията му помогнаха да бъде осъден. Не възнамерявам да се отрека от нито една дума, помисли си с горчивина той.
33.
Джими Уийкс седеше между двамата адвокати Робърт Кинълен и Антъни Бартлет в Областния федерален съд. Подборът на съдебните заседатели за процеса, на който щяха да го съдят за укриване на доходи, се влачеше безкрайно дълго и сякаш никога нямаше да свърши.
За три седмици обвинението и защитата бяха сметнали за подходящи само трима съдебни заседатели. Най-много се страхуваше от жени като тази, която разпитваха в момента. Старомодна и принципна, тя олицетворяваше моралните устои на обществото. Заяви, че е председател на Женския клуб в Уестдейл, а съпругът й — генерален директор на машиностроителна компания. Имаше двама синове, които следваха в Йейл.
Джими я изучаваше, докато й задаваха въпроси, и виждаше, че става все по-отстъпчива. Очевидно обвинението беше доволно от нея. Но от презрителния поглед, който му хвърли, разбра, че го смята за негодник.
След като съдията приключи с въпросите си, Джими Уийкс се наведе към Боб Кинълен и му каза:
— Приеми я.
— Да не си полудял? — сопна му се Боб, понеже не вярваше на ушите си.
— Довери ми се, Боби — прошепна Джими. — Само ще спечелим от нея.
Джими се втренчи в отсрещния край на масата, където седеше Барни Хаскъл, придружен от адвоката си, и невъзмутимо наблюдаваше заседанието на съда. Кинълен твърдеше, че ако Хаскъл се яви като свидетел на обвинението, той ще го съсипе, докато дава показания.
Може би да, а може би не. Джими Уийкс не беше толкова сигурен, а обичаше нещата да са изпипани. Вече се беше хванал здраво за един съдебен заседател, а след малко вероятно щеше да разполага и с още един.
До момента само беше чул, че бившата съпруга на Кинълен проявява интерес към делото „Риърдън“. Но ако тя решеше да се задълбочи, щеше да го постави в затруднено положение. Особено ако Хаскъл научеше по някакъв начин за това. Вероятно щеше да се сети, че съществува и друг начин да уреди сделката, която се опитваше да сключи с обвинението.
34.
Късно същия следобед секретарката на Джеф Дорсо му позвъни по интеркома.
— Мис Тейлър е тук. Обясних й, че не сте в състояние да я приемете, след като не сте си уговорили среща. Тя обаче твърди, че няма да ви отнеме много време. Било важно да се види с вас.
След като Бет Тейлър се появяваше, без да му се обади предварително, значи наистина беше важно.