Въпросът на Бет го върна към настоящето. Тя имаше предвид един факт, който не беше обсъждан на процеса. Няколко седмици преди смъртта на Сузан Риърдън Скип и Бет бяха подновили връзката си. Срещнали се случайно и Скип настоял да я заведе на обяд. Говорила с часове и Скип й признал, че е нещастен. Уверил я, че страшно съжалява за раздялата им. „Допуснах глупава грешка — заявил й той, — но съм на път да я поправя. От четири години съм женен за Сузан и най-малко през три от тях се чудя как можах да те изоставя.“
В деня на убийството на Сузан двамата щели да вечерят заедно. На Бет обаче й се наложило да отмени уговорката в последния момент. Скип се прибрал вкъщи и заварил Сузан да подрежда розите във вазата.
По време на процеса Джеф се съгласи с адвоката на Скип, Тим Фаръл, че показанията на Бет Тейлър щяха да бъдат нож с две остриета. Обвинението несъмнено щеше да се опита да извърти нещата така, че освен разноските по развода Скип Риърдън е имал още една сериозна причина да премахне съпругата си.
От друга страна, ако я бяха призовали за свидетел, Бет може би щеше да опровергае твърденията на д-р Смит, че Скип е болезнено ревнив към Сузан.
Преди Кери да му разкаже за д-р Смит и за копията на Сузан, Джеф смяташе, че са взели правилно решение. Но вече не беше толкова сигурен. Погледна Бет в очите.
— Кери още не знае за теб. Сега обаче искам да се срещнете и да чуе твоята история. Ако въобще имаме шанс да обжалваме отново присъдата, трябва да играем с открити карти.
Вторник, 31 октомври
35.
Вече готова да излезе за ранното посещение при д-р Смит, Кери разтърси протестиращата Робин, за да я събуди.
— Хайде, Роб — подкани я тя. — Нали винаги се оплакваш, че се отнасям с теб като с бебе?
— Така е — измърмори Робин.
— Добре. Сега ти давам шанс да докажеш, че си самостоятелна. Искам да станеш и да се облечеш. Иначе отново ще заспиш. Мисис Уайсър ще ти се обади по телефона в седем, за да провери дали си будна. Оставих ти сандвич и сок на масата. И да не забравиш да заключиш вратата, когато тръгваш за училище.
Робин се прозя и затвори очи.
— Моля те, Роб.
— Добре.
Робин въздъхна и свали краката си от леглото. Косата падна върху лицето й, когато потърка очи. Кери я отметна назад.
— Мога ли да ти вярвам?
Робин я погледна и й се усмихна сънено.
— Да.
— Добре. — Кери я целуна по главата. — Същите правила важат и сега. Не отваряй вратата на никого. Ще настроя алармената инсталация. Когато тръгваш, я включи. Не се качвай в ничия кола, освен ако не си с родителите на Каси или на Кортни.
— Знам, знам — въздъхна отегчено Робин.
— Давам си сметка, че хиляда пъти съм ти повтаряла тези неща. Довиждане до довечера. Алисън ще дойде в три часа.
Алисън беше момичето, което оставаше при Робин след училище, докато тя се прибере от работа. Кери се колебаеше дали да не я повика и тази сутрин, за да изпрати Робин, но отстъпи пред силните протести на дъщеря си, която твърдеше, че не е бебе и може сама да отиде на училище.
— Довиждане, мамо.
Робин изчака стъпките на майка й да заглъхнат по стълбището, и застана до прозореца. Видя как колата й излезе от алеята и пое по улицата.
Стаята беше студена. В седем часа, когато обикновено ставаше, къщата бе приятно затоплена. Само за минутка, помисли си тя, докато се пъхаше в леглото. Ще полежа още съвсем малко.
В седем часа, след като телефонът иззвъня шест пъти, тя седна в леглото и вдигна слушалката.
— Благодаря ви, мисис Уайсър. Да, разбира се, станала съм.
Вече наистина съм станала, каза си Робин и бързо се измъкна от леглото.
36.
Независимо от ранния час движението към Манхатън беше натоварено. Поне може да се кара с прилична скорост, помисли си Кери. Но въпреки това й беше необходим цял час, за да стигне от Ню Джърси по старата магистрала Уест Сайд, а после да продължи до Пето Авеню, където работеше д-р Смит. Закъсня с три минути.
Лекарят сам й отвори вратата и я въведе в кабинета си. Тази сутрин липсваше дори едва забележимата любезност, която бе проявил към Робин при двата прегледа. Не поздрави Кери, а само заяви:
— Мога да ви отделя не повече от двайсет минути, мисис Макграт.
Щом ще се държим така, добре, помисли си Кери, седна на стола срещу бюрото му и започна:
— Доктор Смит, след като видях от кабинета ви да излизат две жени, които поразително приличат на убитата ви дъщеря Сузан, ми стана много любопитно да се запозная с обстоятелствата около смъртта й. Миналата седмица отделих време да прочета протоколите от процеса срещу Скип Риърдън.