Не й убягна презрителното изражение, което се появи на лицето на д-р Смит, след като спомена името на Риърдън. Той присви очи, стисна устни, а челото и бузите му се сбръчкаха. Погледна го в упор.
— Доктор Смит, искам да ви уверя, че страшно съжалявам за смъртта на дъщеря ви. Вие сте били разведен. Аз също съм разведена. И като вас имам само едно дете — дъщеря. При мисълта за агонията, която преживях след катастрофата с Робин, представям си как сте се почувствали, когато са ви уведомили за Сузан.
Д-р Смит се беше втренчил в нея, а пръстите на ръцете му бяха сключени. Кери имаше усещането, че между тях съществува непреодолима бариера. Ако наистина беше така, можеше да предвиди как ще се развие по-нататък разговорът. Щеше да я изслуша, да изрече две-три думи за обичта и загубата и да я изпрати до вратата. Как да премине през бариерата?
Наведе се напред.
— Доктор Смит, вашите показания са причината Скип Риърдън да е в затвора. Вие сте заявили, че е бил безумно ревнив и това е карало дъщеря ви да се бои от него. Той се кълне, че никога не е заплашвал Сузан.
— Лъже. — Гласът на лекаря беше равен, без каквито и да било емоции. — Той действително я ревнуваше безумно. Както споменахте, Сузан беше единственото ми дете. Обожавах я. Бях станал достатъчно богат, за да съм в състояние да й дам нещата, от които бе лишена като дете. От време на време с удоволствие й купувах скъпи бижута. Но Риърдън не вярваше, че аз съм й ги подарил. Непрекъснато я обвиняваше, че се среща с други мъже.
Кери се чудеше дали е възможно да говори истината.
— След като Сузан се е страхувала за живота си, защо не го е напуснала? — поинтересува се тя.
Утринното слънце заливаше стаята със светлина. Лъчите му се отразяваха в очилата на Смит и Кери не можеше да види очите му. Питаше се дали и те са толкова безизразни, колкото гласът му.
— Понеже, за разлика от майка си, бившата ми съпруга, Сузан държеше много на брака — отвърна след кратка пауза Смит. — Най-голямата й грешка беше, че се влюби в Риърдън. Сбърка още повече, като не обърна внимание на заплахите му.
Кери осъзна, че няма да научи нищо от д-р Смит.
Настъпи моментът да му зададе въпроса, който се въртеше в главата й от самото начало на срещата, но се боеше, че ще предизвика остра реакция у него, а все още не беше готова да я посрещне.
— Доктор Смит, правили ли сте някога пластична операция на дъщеря си?
Веднага стана ясно, че въпросът й го разяри.
— Мисис Макграт, аз съм от онези хирурзи, които смятат, че не е редно да оперират членовете на семейството си, освен ако не е крайно наложително. А намекът ви е оскърбителен. Сузан притежаваше естествена красота.
— Две от вашите пациентки поразително приличат на нея. Защо сте пресъздали лицето й?
Д-р Смит погледна часовника си.
— Ще ви отговоря и на този въпрос, мисис Макграт, а после трябва да ме извините, понеже имам работа. Не ми е известно доколко сте запозната с пластичната хирургия. Ако съдим по сегашните стандарти, преди петдесет години тя е била съвсем примитивна. Когато си е разбиел носа, човек си е останал със зеещи ноздри. Резултатите от интервенциите при пациенти с вродени деформации, като например заешка устна, често са били доста незадоволителни. Но в наши дни се извършват сложни операции, и то с голям успех. Оттогава сме научили много нови неща. Пластичната хирургия вече не е само за богатите и известните. Тя е за всички, независимо от това, дали се нуждаят от нея, или просто искат да променят външността си. — Той си свали очилата и потърка чело, сякаш го болеше главата. — Родители водят децата си, и момичета, и момчета, които с възрастта започват да се притесняват от някои свои дефекти и този факт им се отразява зле на психиката. Вчера оперирах едно петнайсетгодишно момче, чиито уши стърчаха толкова много, че когато го погледнеше, човек не виждаше нищо друго, освен тях. След като сваля превръзките, ще се откроят приятните му черти, които се криеха от този досаден недостатък.
— При мен идват жени с отпусната кожа или с торбички под очите, които са били красиви като млади. Изтеглям кожата на челото и зад ушите. По този начин не само свалям двайсетина години от лицата им, но им избивам комплексите и им създавам самочувствие.
Д-р Смит повиши тон:
— Мога да ви предоставя снимки на пострадали при нещастни случаи, на които съм помогнал, преди и след операцията. Питате ме защо две от моите пациентки приличат на дъщеря ми. Ще ви обясня. Понеже през последните десет години при мен дойдоха няколко най-обикновени потиснати жени, които съумях да даря с нейната красота.