Выбрать главу

Кери усети, че всеки момент ще й каже да си върви, и побърза да зададе още един въпрос.

— Тогава защо преди известно време сте заявили на една от бъдещите си пациентки, Сюзан Грант, че понякога се злоупотребява с красотата, което предизвиква ревност и насилие? Сузан ли сте имали предвид? Дали ревността на Скип Риърдън всъщност не е била основателна? Навярно наистина сте подарявали бижута на дъщеря си, макар и Скип да не е вярвал. Той обаче се кълне, че не е изпратил на Сузан розите, които е получила в деня на смъртта си.

Д-р Смит стана от стола си.

— Мисис Макграт, като съдя по професията ви, би трябвало да сте наясно, че почти всеки убиец се кълне в невинността си. С това разговорът ни приключи.

Кери не можеше да направи нищо друго, освен да го последва, докато излизаше от помещението. Забеляза, че държи дясната си ръка притисната към бедрото. Чудеше се дали ръката му трепери, или само така й се струва. Да, наистина трепереше.

На вратата д-р Смит заяви:

— Мисис Макграт, разберете, че като чуя да се споменава името на Скип Риърдън, ми прилошава. Моля ви, обадете се на мисис Карпентър и й съобщете адреса на лекаря, на който да изпрати картона на Робин. Повече не желая да се срещам с вас, нито да преглеждам дъщеря ви.

Беше толкова близо до нея, че Кери неволно отстъпи назад. В този мъж имаше нещо застрашително. Очите му, изпълнени с гняв и омраза, сякаш я изгаряха. Готова съм да се обзаложа, че ако имаше пистолет, щеше да го използва, помисли си Кери.

37.

След като заключи вратата и тръгна надолу по стълбите, Робин забеляза малката черна кола, паркирана на отсрещната страна на улицата. Тук непознатите превозни средства не бяха нещо обичайно, особено по това време на деня, но тази специално я накара да се почувства странно.

Беше студено. Премести книгите си в лявата ръка, за да си закопчее догоре якето с дясната, и ускори крачка. Щеше да се срещне с Каси и Кортни на следващата пресечка и те сигурно вече я чакаха. Вече закъсняваше с две-три минути.

Наоколо бе тихо. Листата бяха почти окапали и дърветата изглеждаха голи и враждебни. Робин съжали, че не си е взела ръкавиците.

Когато стигна до тротоара, стрелна с очи отсрещната страна на улицата. Прозорецът на колата откъм седалката на шофьора се смъкваше бавно, после изведнъж спря, когато процепът стана само няколко пръста. Робин се взря напрегнато, надявайки се да разпознае лицето, но лъчите на яркото утринно слънце се отразяваха в стъклото и тя не можа да види нищо. През отвора се подаде ръка и насочи към нея някакъв предмет. Изведнъж Робин изпадна в паника и побягна. Колата избуча през платното и се отправи към нея. Точно когато си мислеше, че се приближава до бордюра и ще я блъсне, тя направи завой и полетя по улицата.

Хлипайки, Робин се затича през зелената площ на съседната къща и обезумяла натисна звънеца.

38.

Когато приключи с огледа на ограбената къща в Крескил, Джо Пълъмбо осъзна, че е едва девет и половина. Тъй като беше близо до Алпайн, реши, че му се е отдала идеална възможност да провери дали Доли Боулс, детегледачката, свидетелствала на делото „Риърдън“, все още живее на същия адрес. За щастие имаше телефонния й номер.

Отначало гласът на Доли Боулс прозвуча предпазливо, понеже Пълъмбо й обясни, че е следовател от прокуратурата на окръг Бъргър. Но след като й каза, че една от прокурорките, Кери Макграт, желае да научи повече подробности за колата, която Доли бе видяла пред дома на семейство Риърдън в нощта на убийството, жената се отпусна. Сподели, че е следила неотдавнашния процес, на който Кери Макграт е била обвинител. Останала удовлетворена от факта, че мъжът, застрелял шефката си, получил заслужена присъда. Разправи на Пълъмбо за крадеца, който нахлул в дома й, когато била дете, завързал ги двете с майка й и преровил къщата.

— Е, щом вие и Кери Макграт настоявате да поговорим, съгласна съм — заключи тя.

— Всъщност аз бих искал да се отбия сега. Може би Кери ще мине по-късно.

Последва пауза. Пълъмбо нямаше как да разбере, че в паметта й изплува подигравателното изражение на прокурора Грийн, който я беше разпитвал в съдебната зала.

Най-после тя наруши мълчанието.