Най-накрая Кери остави слушалката.
— Доли Боулс няма особено приятни спомени от начина, по който са се отнесли към нея преди десет години някои хора от нашата прокуратура. Общо взето, през цялото време ме занимава с това. Спомена също, че дъщеря й и зет й не желаели повече да обсъжда убийството и онова, което е видяла. Утре се връщали от някакво пътуване. Ето защо, ако въобще държа да се срещна с нея, трябва да го сторя днес към пет часа. За тази цел се налага да изкомбинирам нещо. Обещах да й се обадя допълнително.
— Ще успееш ли да се измъкнеш навреме оттук?
— Да. Така или иначе, отложих няколко ангажимента.
Кери разказа на Пълъмбо за инцидента с Робин.
Следователят стана и се помъчи да си закопчее сакото, което беше опънато на кръста му.
— Ще дойда у вас в пет — предложи той. Докато си при мисис Боулс, ще заведа Робин да хапнем по един хамбургер. Иска ми се да обсъдим случката от тази сутрин. — Забеляза неодобрителното изражение на лицето на Кери и побърза да й обясни, преди да е възразила: — Кери, ти си умна, но няма да бъдеш обективна. Не се опитвай да вършиш моята работа.
Кери изгледа замислено Джо. Винаги беше малко раздърпан и докладите от разследванията му не бяха особено подредени, но бе отличен професионалист. Беше присъствала, когато разговаря с деца. Подхождаше толкова умело, че те не разбираха как всяка тяхна дума се преценява от всички страни. Би било много полезно да разполага с мнението му за инцидента.
— Добре — съгласи се тя.
40.
Във вторник следобед Джейсън Арнът тръгна от Алпайн към отдалечения район край Елънвил в Катскил, където в просторната му вила, скрита от заобикалящата я планинска верига, се намираха безценните му крадени съкровища.
Жилището бе неговата страст, част от непреодолимото желание да задига красиви вещи от домовете на познатите си. В крайна сметка именно красотата го тласкаше към подобно поведение. Обичаше да гледа, да докосва красотата. Понякога копнежът да държи нещо, да го гали беше почти непреодолим. Възприемаше го като дар, който бе и благословия, и проклятие. Някой ден щеше да му докара неприятности. Всъщност вече му създаваше проблеми. Изнервяше се, когато гостите се възхищаваха на килимите, мебелите, картините или на другите предмети на изкуството в дома му в Алпайн. Често се забавляваше, представяйки си колко шокирани ще бъдат, ако случайно изтърси: „Според моите разбирания тази къща е най-обикновена.“
Но разбира се, той никога нямаше да изрече подобно нещо, понеже не искаше да показва частната си колекция на когото и да било. Тя беше само за него. И занапред щеше да е така.
Днес е Денят на Вси светии, мислеше си раздразнено той, докато караше бързо по шосе 17. Радваше се, че ще изчезне. Нямаше желание да се превърне в жертва на маскираните деца, които непрекъснато щяха да му звънят на вратата.
През почивните дни отседна в един хотел в Бетезда, Мериленд, и оползотвори времето си, като обра в Чеви Чейс дома на хората, на които беше гостувал преди няколко месеца. На събирането Майра Хамилтън се разбъбри за предстоящата сватба на сина си, която щяла да се състои на 28 октомври в Чикаго, като по този начин уведоми хората, че жилището ще е празно.
Къщата на семейство Хамилтън беше малка, но пълна с изящни предмети, събирани с години. Джейсън се захласна по настолния печат на Фаберже от син сапфир със златна дръжка във формата на яйце. Този печат и красивият обюсонски гоблен метър на два с розетка в средата, закачен на стената, бяха вещите, които най-много му се искаше да отмъкне.
Сега и двата предмета бяха в багажника на колата на път за убежището му. Джейсън се намръщи неволно. Не изпитваше обичайната радост от постигнатата цел. Човъркаше го някаква смътна, неподдаваща се на обяснение тревога. Възстановяваше в ума си стъпка по стъпка начина, по който проникна в дома на семейство Хамилтън.
Алармената система беше включена, но лесно я прекъсна. Очевидно къщата бе празна, както очакваше. За миг се изкуши да обходи набързо помещенията, за да провери дали не е пропуснал да забележи някаква ценна вещ по време на гостуването си. После се отказа. Върна се към първоначалния си план и взе само нещата, които си бе харесал.
Току-що бе излязъл на шосе 240, когато две полицейски коли с виещи сирени и проблясващи лампи се разминаха с него, завиха наляво и продължиха по улицата, която той беше напуснал преди секунди. Стана му ясно, че са на път за жилището на семейство Хамилтън. Това, естествено, означаваше, че е задействал някаква допълнителна охранителна система, която работи без звуков сигнал.