Чудеше се каква е тази система, която използват обитателите на къщата. Вече беше толкова лесно да се поставят скрити камери. Както винаги, за по-сигурно Джейсън бе с маска от чорап, но за миг я свали, за да разгледа бронзовата статуетка. Постъпи глупаво, а и се оказа, че предметът е без всякаква стойност.
Вероятността някоя камера да е хванала лицето ми е нищожна, успокояваше се Джейсън. Щеше да се освободи от опасенията и да продължи да живее както досега. Но известно време щеше да бъде малко по-предпазлив.
Следобедното слънце почти се беше скрило зад планинския склон, когато стигна до алеята за коли пред вилата. Изведнъж се почувства бодър. Най-близкият му съсед беше на няколко мили оттук. Мади, жената, която чистеше веднъж седмично — едра, студена, лишена от въображение и свикнала да поставя въпроси, сигурно бе идвала предишния ден и би трябвало да е излъскала всичко до блясък.
Джейсън знаеше, че не е способна да направи разлика между обюсонски гоблен и парче от килим, който се продава по десет долара квадрата, но се гордееше с работата си, която вършеше безупречно. За десет години не бе счупила дори най-обикновена чаша.
Джейсън се усмихна. Представи си реакцията на Мади, когато видеше гоблена, закачен във вестибюла, както и печата. Щеше да си каже: „Не му ли стигат нещата, които искат тупане и бърсане?“, и да продължи домакинските си занимания.
Паркира колата пред страничния вход с радостното предчувствие, което винаги го обземаше, когато пристигаше във вилата. Влезе и посегна към ключа за осветлението. При вида на толкова много красиви предмети устните и ръцете му отново се навлажниха. Няколко минути по-късно, след като прибра малкия куфар, чантата с продуктите и новите си съкровища, Джейсън заключи вратата и сложи веригата. Приятната вечер беше започнала.
Първата му работа бе да занесе печата на горния етаж и да го постави на старинната тоалетна масичка. След като изящната вещ вече си беше на мястото, мъжът се отдръпна назад, за да й се полюбува, после се наведе, за да я сравни с миниатюрната рамка, която стоеше на нощното му шкафче от десет години.
Рамката бе един от предметите, при чиято преценка се беше заблудил. Представляваше сполучливо копие на Фаберже, но все пак не бе оригинална. Сега фактът беше повече от очевиден. Синият емайл изглеждаше матов на фона на наситения цвят на печата. Златният кант, инкрустиран с перли, нямаше нищо общо с майсторството на Фаберже. Но от снимката в рамката му се усмихваше Сузан.
Не искаше да мисли за онази нощ преди близо единайсет години. Беше влязъл в къщата през отворения прозорец на всекидневната, която водеше към голямата спалня. Според него домът на семейство Риърдън трябваше да е празен. Сузан му бе споменала, че има среща и ще вечеря навън. Скип също щял да отсъства от дома си. Разполагаше с кода, но когато пристигна, видя, че прозорецът е широко отворен. Проникна на горния етаж, но там бе тъмно. Забеляза миниатюрната рамка на нощното шкафче. Отдалеч приличаше на оригинална. Приближи се, за да я погледне отблизо. Изведнъж чу силен вик. Сузан! Изпадна в паника, пусна рамката в джоба си и се скри в гардероба.
Джейсън се втренчи в рамката. През всичките тези години се чудеше по каква перверзна причина не е махнал снимката на Сузан от нея и защо изобщо държи тази рамка. В крайна сметка тя беше имитация.
Но докато се взираше в нея тази нощ, за първи път разбра защо я е задържал заедно със снимката. Така по-лесно заличаваше спомена за изкривените и страховити черти на Сузан, когато бягаше от къщата.
41.
— Е, съдебните заседатели са вече определени, и то доста сполучливо — каза Боб Кинълен на клиента си с радост, която всъщност не изпитваше.
Джими Уийкс го изгледа навъсено.
— Боби, с някои изключения съдебните заседатели не стават за нищо.
— Трябва да ми се довериш.
Литъни Бартлет подкрепи зет си.
— Боб е прав, Джими. Повярвай му.
Бартлет стрелна с очи далечния край на масата, където Барни Хаскъл седеше с мрачно изражение, подпрял с ръце главата си. Забеляза, че и Боб е вперил очи в Хаскъл, и знаеше за какво си мисли.
Хаскъл е диабетик. Едва ли ще рискува да прекара дълги години в затвора. Разполага с дати, факти и цифри, които трудно ще опровергаем… Известно му е всичко за Сузан.