Делото започваше на следващата сутрин. След като напусна съдебната зала, Джими Уийкс се отправи към колата си. Шофьорът му отвори вратата и той се отпусна на седалката, без да изръмжи обичайното си „довиждане“.
Кинълен и Бартлет гледаха потеглящата кола.
— Връщам се в кантората — каза Кинълен на тъста си. — Имам много работа.
Бартлет кимна.
— И аз така смятам — прозвуча безучастно гласът му. — Ще се видим утре сутринта, Боб.
Да, наистина, мислеше си Кинълен, докато крачеше към паркинга. Разграничаваш се от мен, за да си далеч, ако се забъркам в някоя каша.
Знаеше, че Бартлет разполага с милиони. Дори и Джими Уийкс да получеше присъда и кантората да фалираше, при него всичко щеше да е наред. Сигурно щеше да прекарва по-дълго в Палм Бийч със съпругата си, Алис старша.
Аз поемам всички рискове, продължи да разсъждава Боб Кинълен, докато подаваше разписката на служителката в гаража. И ще понеса последиците от провала. Сигурно съществува причина Джими Уийкс да настоява онази жена, Уагнър, да влезе в състава на съдебните заседатели, но каква е тя?
42.
Преди да излезе от кантората си, Джеф Дорсо се обади на Кери.
— Тази сутрин се срещнах с доктор Смит — обясни му забързано тя. — А в пет часа ще ходя при Доли Боулс. Сега нямам време да ти разказвам. Трябва да взема Робин от училище.
— Кери, умирам от любопитство да разбера как е минало посещението ти при доктор Смит и какво си научила от Доли Боулс. Имаш ли нещо против да вечеряме заедно?
— Не ми се излиза довечера, но ако не възразяваш, мога да приготвя салата и спагети…
— Не забравяй, че съм италианец.
— Към седем и половина?
— Става.
Когато взе Робин от училище, Кери осъзна, че умът на дъщеря й е зает повече с маскирането за Деня на Вси светии, отколкото с инцидента от сутринта. Истината бе, че Робин се притесняваше от случилото се. Кери схвана, че не й се говори за това, и реши да не го обсъждат в момента.
Прибраха се вкъщи и Кери освободи Алисън. Ето как живеят другите майки, помисли си тя, като видя няколко жени да водят деца с маскарадни костюми. Само след миг пристигна Джо Пълъмбо.
Носеше издуто куфарче. Потупа го с доволна усмивка.
— Протоколите от разпитите по делото „Риърдън“, проведени при нас — обясни той на Кери. — Би следвало да съдържат първоначалните показания на Доли Боулс. Хайде да ги прочетем, за да можеш да ги сравниш с информацията, която ще ти даде сега. Погледна Робин, облечена като вещица. — Страхотна дреха, Роб!
— Трябваше да избирам между нея и облекло на мъртвец — отвърна детето.
Кери не осъзна, че е потреперила, докато не срещна съчувствения поглед на Пълъмбо.
— Няма да е зле да тръгвам — забързано изрече тя.
По време на пътуването до Алпайн, което трая двайсет минути, Кери си даде сметка колко са опънати нервите й. Най-накрая съумя да накара Робин да й разкаже накратко за инцидента. Дотогава дъщеря й се опитваше да не му отдава голямо значение. На Кери й се искаше детето да е преувеличило.
Предпочиташе да приеме, че някой е спрял, за да потърси адрес, а после е открил грешката си. Знаеше обаче, че дъщеря й не си въобразява, нито пък разкрасява случката.
Явно, че Доли Боулс я бе чакала на прозореца. Веднага щом паркира на алеята пред масивната къща в стил „Тюдор“, вратата се отвори.
Доли беше дребна жена с оредяваща посивяла коса и продълговато лице, върху което бе изписано любопитство. Заговори още преди Кери да приближи до нея:
— … изглеждате точно като на снимката във вестника. Толкова съжалявам, че бях заета с едно дете и не успях да дойда на процеса на оня ужасен тип, който е убил шефката си.
Въведе Кери в огромна приемна и й посочи малката всекидневна вляво.
— Хайде да влезем тук. Това помещение е прекалено голямо за вкуса ми. Казвам на дъщеря си, че гласът ми кънти в него. На нея обаче й харесва, понеже обича да дава приеми. Когато е вкъщи, разбира се. Откакто Лу се пенсионира, не се застояват на едно място — непрекъснато пътуват. Чудя се защо им е прислужница, която да живее в къщата. Питам ги, не е ли по-добре някой да идва да чисти веднъж седмично? Така ще спестят пари. Аз, естествено, бих била по-спокойна, ако не съм сама през нощта, и сигурно по тази причина не я освобождават. От друга страна…
Господи, мислеше си Кери, много сладка жена, но аз просто не съм в подходящо настроение, за да я слушам. Седна на един стол с права облегалка, а мисис Боулс се настани на канапето, тапицирано с кретон.