Джонатан повдигна вежди.
— И?
— Боя се, че няма намерение да престане да разследва делото „Риърдън“.
— Какво ти каза?
— Притеснява ме това, което не ми каза. Беше доста уклончива. Изслуша ме и заяви, че има достатъчно основания да се съмнява в искреността на показанията на доктор Смит. Засега нямало причини да оспорва факта, че Риърдън е убиецът. Смятала обаче за свой дълг да проучи възможността за допусната съдебна грешка.
Лицето на Джонатан почервеня от гняв.
— Грейс, понякога чувството на Кери за справедливост стига до абсурд. Снощи успях да убедя губернатора да не избързва да представя в сената списъка с имената на кандидатите, за съдийските места.
— Джонатан!
— Това беше единственото нещо, което можех да направя, преди да настоявам да свали кандидатурата на Кери. Нямах друг избор, Грейс. Прескот Маршъл е невероятно добър като губернатор и ти го знаеш. Благодарение на него съумях да прокарам в сената необходимите закони, да променя структурата на данъчното облагане, да привлека инвеститорите към щата, да осъществя реформа, която да повдигне жизнения стандарт на хората, като засегне богатите мошеници, без да влоши материалното състояние на бедните. Маршъл ми е нужен след четири години. Не съм голям почитател на Франк Грийн, но като губернатор той ще бъде сполучлив резервен вариант и няма да опропасти създаденото от Маршъл и от мен. От друга страна, ако Грийн се провали и мястото бъде спечелено от другата партия, всичко, което сме постигнали, ще бъде съсипано.
Изведнъж червенината от лицето му изчезна. Изглеждаше просто много уморен и му личеше, че е на шейсет и две години.
— В неделя ще поканя Кери и Робин на вечеря — заяви Грейс. — Така ще имаш шанс още веднъж да се опиташ да я вразумиш. Не мисля, че нечие бъдеще би следвало да се жертва заради Скип Риърдън.
— Ще й се обадя по-късно тази вечер — отвърна Джонатан.
44.
Джеф Дорсо позвъни на вратата точно в седем и половина. Отново го посрещна Робин. Момиченцето все още беше с костюма и грима на вещица. Веждите й бяха изрисувани с въглен. Дебел слой пудра покриваше лицето й, с изключение на раните по бузата и брадичката. Рошавата черна коса на перуката стигаше до раменете й.
Джеф отскочи назад.
— Уплаши ме!
— Чудесно! — възкликна въодушевено Робин. — Благодаря ви, че дойдохте навреме. Ще ходя на тържеството, което ще започне всеки момент. За най-страшния костюм е предвидена награда. Трябва да тръгвам.
— Сигурен съм, че ще спечелиш конкурса — отбеляза Джеф, докато пристъпваше във вестибюла. Подуши и добави: — Мирише на хубаво.
— Мама приготвя чеснов хляб — обясни Робин. После извика: — Мамо, пристигна мистър Дорсо.
Кухнята се намираше в задната част на къщата. Джеф се усмихна, когато вратата се отвори и Кери се появи, бършейки с кърпа ръцете си. Беше облечена в зелен панталон и зелен пуловер с качулка. Джеф забеляза как светлината, която падаше отгоре, подчертаваше златистите кичури на косата й и луничките на носа й.
Изглежда на двайсет и три-четири, помисли си той, и веднага осъзна, че топлата й усмивка не може да скрие тревогата в очите й.
— Радвам се да те видя, Джеф. Разполагай се. Ще заведа Робин до къщата на ъгъла, където ще бъде събирането им.
— Защо да не го направя аз? — предложи Джеф. — Все още не съм си свалил палтото.
— Добре — бавно отвърна Кери, преценявайки предложението. — Изчакай я, моля те, докато влезе. Искам да кажа да не я оставяш на алеята.
— Мамо! — възнегодува Робин. — Вече не ме е страх. Честна дума.
— Мен обаче ме е страх.
Джеф се чудеше какво се е случило.
— Кери, всичките ми сестри са по-малки от мен. Докато започнат да учат в колежа, аз ги изпращах и посрещах. Бог ми е свидетел, никога не съм си тръгвал, преди да се уверя, че са в безопасност. Вземай метлата, Робин. Сигурен съм, че си я приготвила.
Докато вървяха по тихата улица, Робин му разказа за колата, която я беше изплашила.
— Както обикновено, мама се държи, но на мен ми е ясно, че е притеснена. Тревожи се прекалено много за мен. Съжалявам, че не си премълчах за станалото.
Джеф спря и я погледна в очите.
— Слушай, Робин. По-лошо е да не споделиш с майка си, когато се случи нещо подобно. Обещай ми, че няма да допуснеш такава грешка.
— Обещавам. Вече се заклех пред мама. — Силно начервените й устни се разтеглиха в дяволита усмивка. — Винаги удържам на думата си, освен когато обещая, че ще стана навреме. Страшно ми е неприятно.