— И на мен — разпалено отвърна Джеф.
Пет минути по-късно, докато седеше на табуретката до кухненския плот и наблюдаваше Кери, която правеше салата, Джеф реши да подходи направо към въпроса.
— Робин ми описа сутрешното си преживяване. Наистина ли съществуват причини за безпокойство?
Кери късаше листата на марулята и ги пускаше в купата.
— Един от нашите следователи, Джо Пълъмбо, разговаря с Робин следобед и е доста притеснен. Според него всеки би се уплашил, ако някоя кола завие рязко на две-три крачки от него. Робин обаче твърди, че прозорецът откъм седалката на шофьора се отворил, появила се ръка и насочила някакъв предмет към нея. Джо предполага, че са я снимали.
Джеф усети, че гласът й трепери.
— Защо?
— Не знам. Според Франк Грийн навярно е свързано с делото, което току-що приключих. Аз обаче не смятам, че е така. Ужасявам се, като си помисля, че може би някой откачен преследва Робин. Това също е възможно. — Кери започна яростно да къса листата. — Въпросът е: какво да направя? Как да я защитя?
— Никак не е лесно човек да живее сам с подобна тревога.
— Искаш да кажеш, понеже съм разведена и у дома няма мъж, който да поеме грижата за нея? Видя лицето й. Катастрофата е станала, докато е била с баща си. Не успяла да сложи предпазния колан. А той е от онези шофьори, които натискат до края педала за газта, а после спират внезапно. Не ме интересува дали Боб Кинълен просто се фука, или обича да поема рискове. Но във всеки случай на двете с Робин ни е по-добре без него.
Тя приключи със салатата и се усмихна виновно.
— Извинявай. Струва ми се, Джеф, че не си избрал подходяща вечер да опиташ спагетите ми. Компанията ми няма да ти е особено приятна. Но както и да е. По-важни в момента са срещите ми с доктор Смит и Доли Боулс.
Докато хапваха салата и чеснов хляб, тя му разказа за разговора с д-р Смит.
— Мрази Скип Риърдън. Но това не е онази омраза, с която съм свикнала. — Забеляза, че на лицето на Джеф се появи недоумение, и добави: — Повечето от роднините на жертвата ненавиждат убиеца и искат да бъде наказан. Гневът им е примесен с толкова силна тъга, че търсят начин да излеят двете чувства. Родителите често ми дават да разглеждам снимки на детето им като бебе и при завършване на училище, описват ми колко е било добро, споменават какви награди е получило. После избухват в плач, завладени от дълбока скръб. Единият от тях, обикновено бащата, иска да бъде оставен пет минути насаме с убиеца или да дръпне шалтера. При Смит нямаше такова нещо. Той изпитваше единствено омраза.
— Какво означава това според теб?
— Или Скип Риърдън е лъжец и убиец, или доктор Смит е хранел силна неприязън към него още преди смъртта на Сузан. Ще трябва да открием дали второто отговаря на истината и какви са били отношенията между Смит и Сузан. Не забравяй, че ако съдим по собствените му думи, той не я бил виждал от дете до навършване на двайсет години. И изведнъж един ден влязла в кабинета му и се представила. От снимките е ясно, че е била невероятно красива.
Кери се изправи.
— Помисли си, докато приготвя спагетите. После ще продължа с историята на Доли Боулс за „колата на деди“…
Джеф почти не усещаше приятния вкус на спагетите със сос от миди, понеже беше погълнат от разказа на Кери за посещението й при Доли Боулс.
— Работата е в това — заключи тя, — че и обвинението, и защитата са отхвърлили възможността малкият Майкъл да се яви като надежден свидетел.
— Самият Тим Фаръл разпита Доли Боулс — отвърна Джеф. — Сега си спомних. Жената спомена, че едно петгодишно дете със забавено умствено развитие е видяло някаква кола, но аз не обърнах внимание.
— Знам, че шансовете са минимални — продължи Кери, — но Джо Пълъмбо, следователят, за който ти споменах, ми донесе материалите по делото „Риърдън“. Възнамерявам да ги прегледам, да потърся имена на мъже, с които Сузан се е забавлявала. Едва ли ще е трудно да се провери дали преди единайсет години някой от тях не е карал черен мерцедес. Възможно е, разбира се, колата да е била регистрирана под друго име или взета под наем. Тогава нищо няма да научим.
Тя стрелна с очи часовника над кухненската печка и отбеляза:
— Имаме още много време.
Джеф схвана, че Кери си мисли за прибирането на Робин.
— Кога свършва тържеството?
— В девет. Обикновено през седмицата децата не се събират, но Денят на Вси светии е по-специален за тях, нали? Какво кафе предпочиташ — еспресо или шварц? Трябва да купя машина за капучино, но все не стигам до нея.