— Еспресо. Докато си пием кафето, аз пък ще ти разкажа за Скип Риърдън и Бет Тейлър.
Когато Джеф привърши най-общо с описанието на връзката между Бет и Скип, Кери изрече бавно:
— Ясно ми е защо Тим Фаръл се е страхувал да призове Бет Тейлър за свидетел. И все пак, ако Скип Риърдън е бил влюбен в нея по време на убийството, този факт поставя под съмнение достоверността на показанията на доктор Смит.
— Точно така. Можем да предположим, че след като е видял Сузан да подрежда рози, изпратени й от друг мъж, навярно е въздъхнал облекчено и е възкликнал наум: „Прав й път!“
Телефонът на стената иззвъня и Джеф си погледна часовника.
— Нали трябваше да прибереш Робин в девет часа? Ще отида вместо теб, а ти говори спокойно по телефона.
— Благодаря ти — отвърна Кери и вдигна слушалката. — Ало? — Заслуша се и изрече с топлота в гласа: — О, ти ли си, Джонатан! Канех се да ти се обадя по-късно.
Джеф й даде знак, че излиза. Отправи се към вестибюла и си взе палтото от гардероба.
Докато вървяха, Робин сподели с Джеф, че е доволна от тържеството, макар и да не е получила първа награда за костюма си.
— Дойде братовчедката на Каси — обясни му тя. — Беше облечена в изчанчен костюм, да прилича на скелет, а майка й беше пришила отгоре кости от пилешка супа. Затова на всички им се видя по-специален. Както и да е. Благодаря ви, че ме посрещнахте, мистър Дорсо.
— Човек невинаги печели, Робин. Защо не ме наричаш просто Джеф?
В момента, в който Кери им отвори вратата, Джеф разбра, че нещо не е наред. Тя правеше неимоверни усилия да се усмихва мило, докато слушаше Робин, която ентусиазирано описваше тържеството.
Най-накрая Кери заяви:
— Стига толкова, Робин. Минава девет часът, а ти обеща…
— Веднага да си легна, без да се мотая. — Робин целуна бързо Кери. — Обичам те, мамо. Лека нощ, Джеф.
Детето заподскача нагоре по стълбите.
Джеф видя, че Кери започна да трепери. Хвана я за ръката, заведе я в кухнята и затвори вратата.
— Какво става?
Кери се опита да запази самообладание.
— Губернаторът трябваше утре да предаде за одобрение на сената имената на тримата кандидати за съдийските места. Моето щеше да бъде сред тях. Заради мен Джонатан го е помолил да изчака.
— Сенатор Хувър е постъпил така с теб? Мислех, че сте приятели. — Джеф се взря в Кери. — Момент, това свързано ли е с делото „Риърдън“ и Франк Грийн? — Преди Кери да кимне, Джеф вече знаеше отговора. — Не е честно. Но ти каза, че губернаторът ще изчака. Всъщност кандидатурата ти не е отхвърлена.
— Джонатан не би го направил. Сигурна съм. — Гласът й вече беше станал по-уверен. — Ясно ми е обаче, че никога не би поставил себе си в неудобно положение. Споменах му за срещите си с доктор Смит и Доли Боулс.
— И как реагира той?
— Не беше особено впечатлен. Смята, че като се мъча да открия нови факти по случая, поставям под съмнение способностите и почтеността на Франк Грийн и заслужавам критика, понеже пилея парите на данъкоплатците за дело, което е приключено преди десет години. Подчерта, че присъдата е била обжалвана безрезултатно пет пъти.
Поклати глава, сякаш се мъчеше да проясни съзнанието си. После извърна очи от Джеф.
— Извинявай, че ти загубих времето, Джеф, но според мен Джонатан е прав. Убиецът е в затвора. Там са го изпратили съдебните заседатели, а съдът е потвърдил вината му. Защо си мисля, че знам повече от тях? — Кери го погледна и изрече категорично: — Убиецът е в затвора и аз ще се откажа да търся истината.
Лицето на Джеф се опъна от потиснатия гняв и разочарование.
— Добре. В такъв случай довиждане, ваша светлост. Благодаря за спагетите.
Сряда, 1 ноември
45.
В лабораторията на централата на ФБР в Куонтико четирима агенти наблюдаваха как компютърът спира на профила на крадеца, проникнал през почивните дни в дома на семейство Хамилтън в Чеви Чейс.
Беше свалил чорапа, който носеше вместо маска, за да огледа по-добре някаква статуетка. В началото заснетият от скритата камера образ беше съвсем размазан, но след известна електронна обработка някои черти от лицето вече личаха. Навярно не са достатъчни, за да бъде разпознат, мислеше си Сай Морган, който ръководеше акцията. Все още не се вижда почти нищо друго, освен носа и очертанията на устата. Въпреки всичко разполагаха само с това и се надяваха някой да свърже портрета с определен човек.