Боже мой, колко вярно се оказа предчувствието на Кери, помисли си Джо и след като Уейн Стивънс му обеща, че незабавно ще изпрати снимки на Сузи, затвори телефона.
47.
В сряда сутрин Кери тъкмо бе седнала на бюрото в кабинета си, когато секретарката й съобщи, че Франк Грийн иска да я види.
Без да губи време, той започна:
— Какво е станало, Кери? Чух, че губернаторът е отложил представянето в сената на кандидатите за съдийските места. Предполага се, че е възникнал проблем, който не позволява да бъдеш включена в списъка. Нещо не е наред ли? Мога ли да ти помогна по някакъв начин?
Всъщност да, Франк, разсъждаваше Кери. Можеш да обясниш на губернатора, че не възразяваш да бъде извършено разследване, което не е изключено да докаже огромната съдебна грешка, допусната по делото „Риърдън“, дори и това да те злепостави. Можеш да ми бъдеш опора, Франк.
— О, сигурна съм, че съвсем скоро всичко ще се оправи — отвърна тя.
— Нали не си в лоши отношения със сенатор Хувър?
— Той е един от най-близките ми приятели.
Когато Кери се обърна и понечи да напусне кабинета му, прокурорът заяви:
— Кери, отвратително е човек да чака да бъде одобрена кандидатурата му. Та нали и аз съм в същото положение! Непрекъснато се тормозя нещо да не се обърка.
Кери кимна и излезе.
След като се върна в своята стая, тя се помъчи да се съсредоточи върху графика си. Съдебните заседатели току-що бяха подвели под отговорност заподозрения извършител на обир в една бензиностанция. Обвиняваха го в опит за убийство и въоръжен грабеж. Служителят бе прострелян и все още лежеше в интензивното отделение. Ако жертвата не оживееше, мъжът щеше да бъде съден за убийство.
Предишния ден Апелативният съд бе уважил молбата за обжалване на присъдата на жена, обвинена в извършване на непредумишлено убийство. И този процес беше доста сложен. От въпросния съд се бяха произнесли, че защитата е слаба, което обаче не се отрази зле на обвинението.
Бяха решили Робин да държи Библията, докато Кери полага клетва. Джонатан и Грейс настояваха да й купят съдийските одежди — няколко всекидневни тоги и една за официални случаи. Маргарет непрекъснато й напомняше, че като нейна най-добра приятелка ще държи тогата в този ден и ще й помогне да се облече. „Аз, Кери Макграт, се заклевам тържествено, че ще…“ Очите й се напълниха със сълзи, когато отново чу напрегнатия глас на Джонатан: „Кери, присъдата на Риърдън е обжалвана безрезултатно пет пъти. Какво ти става?“ Да, той беше прав. По-късно щеше да му се обади и да му съобщи, че се отказва да търси нови факти.
Осъзна, че някой неколкократно бе почукал на вратата. Бързо изтри очи с опакото на дланите си и извика:
— Влезте.
Беше Джо Пълъмбо.
— Ти си една умна жена, Кери.
— Не съм съвсем сигурна. Какво има?
— Чудеше се дали доктор Смит не е оперирал дъщеря си.
— Нали ти обясних, че отрече, Джо.
— Да, но ми поръча да проверя някои подробности за миналото на Сузан. Ето, чуй. — Джо сложи със замах касетофон върху бюрото й. — Това е по-голямата част от разговора ми с мистър Уейн Стивънс, втория баща на Сузан Риърдън. — Той натисна бутона.
Докато слушаше, Кери съвсем се обърка. Усети как я заля вълна от противоречиви емоции. Смит е лъжец, помисли си тя, като си спомни как се разгневи на предположението й, че може би е оперирал дъщеря си. Лъжец и добър актьор.
След като записът на телефонния разговор свърши, Джо се усмихна, обхванат от радостно предчувствие.
— А сега накъде, Кери?
— Не знам — бавно отвърна тя.
— Защо? Смит лъже.
— Още не сме сигурни. Нека да изчакаме снимките от Стивънс и тогава да се вълнуваме. Доста момичета се превръщат в красавици с подходяща прическа и умело поставен грим в някой салон.
Пълъмбо я погледна с невярващи очи.
— Жабата с грим принцеса не става.
48.
В неделя и във вторник, когато се обади по телефона на сина си, Дидри Риърдън усети отчаянието в гласа му. Ето защо реши да измине с автобус, влак, а после отново с автобус дългото разстояние до затвора в Трентън и да го види.
Дидри Риърдън беше дребна жена, от която Скип бе наследил червената си коса, сините очи и келтските черти. Възрастта й личеше — скоро щеше да навърши седемдесет години. Слабото й тяло изглеждаше крехко, а походката й вече не беше толкова енергична. Влошеното й здравословно състояние я бе принудило да напусне работата си като продавачка в голям универсален магазин и сега си допълваше пенсията, като помагаше при воденето на документацията в общината.