50.
Макар че Кери бе приготвила за Робин едно от любимите й ястия — печени пилешки гърди с картофи, грах и салата, — двете се хранеха почти безмълвно.
Откакто се прибра вкъщи и Алисън й прошепна: „Според мен Робин е разстроена“, Кери изчакваше удобен момент, за да разбере какво се е случило.
Докато приготвяше вечерята, Робин се настани на кухненския плот и се залови да си пише домашните. Кери се надяваше, че ще й даде някакъв повод да подхване разговор, но дъщеря й изглеждаше погълната от заниманията си.
Преди да сервира масата, Кери дори я попита:
— Сигурна ли си, че си напълно готова?
След като започна да се храни, Робин се поотпусна.
— Днес изяде ли си обяда? — наруши мълчанието Кери, като се мъчеше гласът й да звучи делово. — Май че си гладна.
— Да, мамо. Изядох си почти всичко.
— Ясно.
Толкова прилича на мен, мислеше си Кери. Ако има някакъв проблем, се старае сама да си го реши. Много е затворена.
Изведнъж Робин заяви:
— Джеф ми харесва. Симпатичен е.
Джеф. Кери сведе очи и се съсредоточи върху пилето. Не искаше да си спомня подигравателната му реплика онази нощ, когато си тръгваше: „Довиждане, ваша светлост.“
— Да — отвърна небрежно тя, мъчейки се с тона си да покаже, че Джеф не е от значение за тях.
— Кога ще дойде пак?
Сега беше ред на Кери да отвърне уклончиво:
— О, не знам. Всъщност той беше у нас по повод на някакво дело, по което работеше.
Робин я погледна притеснено.
— Не трябваше да споделям с татко.
— Какво?
— Ами той ми говореше, че когато станеш съдия, сигурно ще си намериш приятел, който също е съдия, и ще се омъжиш за него. Нямах намерение да му казвам нищо, но въпреки това споменах, че преди няколко дни у нас е идвал един адвокат, който ми харесва. Татко ме попита кой е той.
— И ти му съобщи, че името му е Джеф Дорсо. Не си направила нищо лошо.
— Не знам. Татко сякаш се ядоса. Дотогава се забавлявахме чудесно. Изведнъж се умълча и ме подкани да си доям скаридите, понеже било време да се прибирам у дома.
— Роб, татко ти не се интересува с кого излизам, пък и Джеф Дорсо не е свързан с него или с някой от клиентите му. Точно сега е зает с едно тежко дело. Може би за момент си отвлякла вниманието му, а когато сте привършвали с вечерята, отново се е върнал в мислите си към него.
— Наистина ли така смяташ? — В гласа на Робин се долавяше надежда, а очите й блеснаха.
— Да — заяви твърдо Кери. — Нали си ме виждала колко съм отнесена, когато се занимавам със сериозен процес.
— И още как! — засмя се Робин.
В девет часа Кери се отби при Робин, която се беше подпряла на възглавниците и четеше книга.
— Време е за сън — каза строго тя, докато я завиваше.
— Добре — съгласи се с неохота момиченцето. После добави: — Мамо, нали можем да поканим Джеф, независимо от това, че е идвал само по работа? Забелязах, че те харесва.
— О, Роб, той просто винаги е мил с хората, което не означава, че ме харесва.
— Каси и Кортни го видяха, когато дойде да ме вземе. Смятат, че е страхотен.
И аз смятам така, помисли си Кери, докато загасяше лампата.
Слезе на долния етаж с намерението да прегледа сметките си. Но когато се приближи до бюрото, дълго време се взира в материалите по делото „Риърдън“, които Джо Пълъмбо й беше донесъл. После поклати глава. Забрави за него, каза си тя. Стой далеч от тази история.
Няма нищо лошо в това да ги прелистя, продължи да разсъждава Кери. Взе ги, седна на любимия си стол, сложи папката на възглавницата до краката си и извади няколко листа.
Скип Риърдън се беше обадил в дванайсет и двайсет през нощта и бе изкрещял на телефонистката да го свърже с полицейския участък в Алпайн. „Съпругата ми е мъртва, съпругата ми е мъртва!“ — повтарял той. Полицаите го открили да плаче, коленичил до нея. По собствените му думи веднага щом влязъл вкъщи, разбрал, че Сузан е мъртва, и не я докоснал. Вазата била съборена, а розите — разпръснати върху тялото й.
На следващата сутрин, когато дошла майка му, Скип Риърдън твърдял, че липсва една брошка с диаманти. Спомнял си я, понеже била от бижутата, подарени на съпругата му не от него, а вероятно от някой друг мъж. Знаел със сигурност, че е изчезнала и миниатюрната рамка със снимката на Сузан, която сутринта си стояла на мястото в спалнята им.
В единайсет часа Кери стигна до показанията на Доли Боулс. При посещението си при нея жената й беше разказала почти същата история.