Кери присви очи, когато видя, че и Джейсън Арнът е бил разпитван. Скип Риърдън й беше споменал за него. В показанията си той описваше себе си като експерт по антични предмети, който срещу комисиона придружавал жените на разпродажбите в места като „Сотби“ и „Кристи“ и ги съветвал в наддаването за определени вещи.
Обичал да посреща гости и Сузан често ходела на коктейлите и вечерите, организирани в дома му, понякога заедно със Скип, но в повечето случаи сама.
Следователят беше разговарял с общи познати на Сузан и Джейсън и не бе попаднал на сведения, които да подсказват, че между тях е имало любовна връзка. Само една приятелка заявяваше, че Сузан е била по природа флиртаджийка, но наричаше Арнът „безполов“.
И тук нищо ново, заключи Кери, след като прочете половината от материалите в папката. Разследването беше извършено задълбочено. През отворения прозорец инкасаторът бе чул Скип да крещи на Сузан. Коментарът му беше: „Мъжът беснееше от яд.“
Съжалявам, Джеф, помисли си Кери и понечи да затвори папката. Очите й пареха. На следващия ден щеше да прегледа до края материалите и да ги върне. В този миг зърна доклада за разговора с едно от момчетата, които носели стиковете на играчите на голф в Палисейдс Кънтри Клъб, чийто членове били Сузан и Скип. Името му привлече вниманието й и тя взе листовете, закачени с кламер. Веднага забрави за намерението да си ляга.
Момчето се казваше Майкъл Вити и беше същински извор на информация за Сузан Риърдън. „Всички обичаха да й носят стиковете. Беше мила. Закачаше се с нас и ни даваше големи бакшиши. Играеше с много мъже. Наистина беше добра. Доста жени й се сърдеха, защото съпрузите им я харесваха.“
Бяха задали на Вити въпроса дали Сузан е имала връзка с някой от тези мъже. „О, не знам — беше отвърнало момчето. — Всъщност никога не съм я виждал сама с нито един от тях. Двете двойки винаги ходеха заедно в ресторанта.“
Когато обаче го бяха притиснали, той бе признал, че може би е имало нещо между Сузан и Джими Уийкс.
Тъкмо името на Джими Уийкс беше привлякло погледа на Кери. Според бележките на следователя думите на Вити не бяха приети сериозно, понеже, макар и известен като женкар, по време на разпита Уийкс бе отрекъл категорично, че се е срещал със Сузан извън клуба. Тогава ходел с друга жена, а и алибито му за нощта на убийството беше желязно.
Кери прочете последното изявление на момчето. То твърдеше, че мистър Уийкс се отнасял с всички красавици по един и същи начин и наричал повечето от тях „скъпа“, „мила“ и „любов моя“.
На въпроса дали се е обръщал към Сузан по специален начин, момчето бе отговорило: „Няколко пъти го чух да й казва любима“.
Кери изпусна листовете на скута си. Джими Уийкс. Клиентът на Боб. Дали затова настроението му се е развалило така внезапно, когато Робин му е споменала, че Джеф Дорсо е бил у тях по работа?
На много хора им беше известно, че Джеф Дорсо е адвокат на Скип Риърдън и от десет години упорито, но неуспешно се мъчи да обжалва присъдата му.
Нима Боб, като адвокат на Джими Уийкс, се боеше да не бъде образуван нов процес срещу клиента му?
Няколко пъти го чух да й казва „любима“. Думите не излизаха от главата на Кери.
Силно притеснена, тя затвори папката и си легна. Вити не беше призован за свидетел по делото. Нито Джими Уийкс. Дали защитата е разпитвала момчето? Трябвало е да го стори, мислеше си Кери. Дали са разговаряли с Джейсън Арнът за други мъже, към които Сузан е проявявала интерес на приемите в дома му?
Ще изчакам да пристигнат снимките от втория баща на Сузан, продължи да разсъждава тя. Вероятно нищо няма да излезе или във всеки случай не повече от това, което ми предаде днес Джо Пълъмбо. Може би просто Сузан е променила изцяло външността си, когато е пристигнала в Ню Йорк. Разполагала е със средства от застраховката на майка си. А и д-р Смит отрече да й е правил каквато и да било операция.
Имай търпение, каза си тя. Добър съвет, понеже, така или иначе, в момента не беше в състояние да стори нищо друго.
Четвъртък, 2 ноември
51.
В четвъртък сутринта Кейт Карпентър пристигна на работа в девет без петнайсет. В графика им не бяха предвидени никакви манипулации, а първият пациент беше записан за преглед чак в десет часа, ето защо д-р Смит още го нямаше.
Регистраторката си беше на мястото, а изражението на лицето й бе тревожно.