Гласът й съвсем не е напрегнат, каза си той, когато тя вдигна слушалката и отговори на позвъняването.
— Скъпа Барбара, нали не ви притеснявам? Обажда се доктор Смит.
Жената ахна леко, но бързо отвърна:
— Не, разбира се. Как сте, докторе?
— Добре съм. Бих искал да ви помоля за нещо. Ще отида до болницата „Ленъкс Хил“, за да видя един стар приятел, който е в много тежко състояние и едва ли още дълго ще живее. Чувствам се доста потиснат. Ще се смилите ли над мен? Каня ви да вечеряме заедно. Бих могъл да мина да ви взема към седем и половина…
— О, не знам, докторе…
— Моля ви, Барбара. — Опита се да бъде закачлив. — Нали твърдите, че дължите новия си живот на мен? Защо тогава не ми отделите два часа от него?
— Съгласна съм.
— Чудесно! Довиждане до седем и половина.
— Довиждане.
Смит затвори телефона и повдигна вежди. Чудеше се каква е тази нотка на примирение в гласа на Барбара. Прозвуча така, сякаш е принудена да приеме.
Ако беше схванал правилно, това бе още едно нещо, по което жената започваше да прилича на Сузан.
57.
Джейсън Арнът не можеше да се отърси от усещането, че нещо не е наред. Прекара деня в Ню Йорк с петдесет и две годишната Вира Шелби Тод, следвайки я в безкрайното търсене на персийски килими.
Вира му се обади сутринта и го попита дали е свободен. Произхождаше от фамилията Шелби от Роуд Айланд и живееше в Тъксидо Парк. Джейсън беше свикнал с прищевките й. След като почина първият й съпруг, тя се омъжи за Стюарт Тод, но реши да задържи жилището си в Тъксидо Парк. Сега, харчейки парите на Тод, които сякаш никога нямаше да свършат, Вира често се възползваше от усета на Джейсън към редките находки и изгодните покупки.
Запозна се с Вира не в Ню Джърси, а на едно тържество, организирано от семейство Шелби в Нюпорт. Братовчедите й му я представиха и когато разбра, че живее сравнително близо до Тъксидо Парк, жената започна да го кани на събиранията в дома си и с удоволствие се отзоваваше на поканите му да присъства на неговите приеми.
Джейсън винаги се удивляваше на факта, че Вира му описа с най-малките подробности полицейското разследване на обира в Нюпорт, който той бе извършил преди години.
— Братовчедката ми Джудит беше толкова разстроена — довери му се навремето тя. — Чудеше се защо човекът е взел Пикасо и Гейнсбъро, а е оставил Ван Ейк. После се консултирала със специалист, който й обяснил, че крадецът бил познавач на изкуството — картината на Ван Ейк била копие. Джудит страшно се разгневи, но за всички нас, които непрекъснато я слушахме да се хвали колко добре е запозната с големите майстори, случката се превърна в семейна шега.
Днес, след като разгледаха безумно скъпите ориенталски и персийски килими и Вира заяви, че нито един не я задоволява, на Джейсън му се прииска да се прибере у дома, за да се отърве от нея.
Но по нейно настояване обядваха в „Четирите сезона“ и приятната пауза повдигна значително настроението му, поне до момента, в който Вира заяви:
— О, забравих да ти кажа. Спомняш ли си, че преди пет години домът на братовчедка ми Джудит на Роуд Айланд бе ограбен?
Джейсън сви устни.
— Естествено. Беше ужасно.
Вира кимна.
— Да, наистина. Вчера Джудит е получила снимка от ФБР. Неотдавна е имало обир в Чеви Чейс и крадецът е бил заснет от скрита камера. Във ФБР смятат, че може би един и същ човек е проникнал в къщата на Джудит и в още десетина други жилища.
Джейсън усети как всеки нерв в тялото му се изопва. Беше срещал Джудит Шелби няколко пъти, но през последните пет години не я бе виждал. Очевидно не го е разпознала. Все още.
— Снимката ясна ли е? — попита небрежно той.
Вира се изсмя.
— Не. От Джудит разбрах, че е хванат само профилът. Осветлението било слабо, чорапът бил дръпнат на челото на мъжа, но все пак покривал главата му. Джудит ми обясни, че носът и устата му не са достатъчни, за да се търси някаква прилика. Изхвърлила снимката.
Джейсън потисна въздишката на облекчение, макар и да знаеше, че още не бива да се радва. След като са я изпратили на семейство Шелби, снимката му вероятно щеше да попадне и в останалите домове, които бе ограбил.
— Предполагам, че Джудит е приключила с историята за Ван Ейк — продължи Вира. — Според информацията, съпровождаща снимката, мъжът е опасен. Издирва се, за да бъде разпитан за убийството на майката на конгресмена Пийл. Жената явно е налетяла на него, докато е обирал къщата й. Джудит също се прибра рано в нощта, когато крадецът бе проникнал у тях. Представяш ли си какво можеше да се случи, ако го беше заварила?