Джейсън нервно сви устни. Бяха го свързали със смъртта на майката на Пийл!
Излязоха от „Четирите сезона“ и отидоха с такси до гаража на Западна петдесет и седма улица, където бяха паркирали колите си. След прочувственото „довиждане“ и категоричното изявление на Вира: „Ще продължаваме да търсим, понеже съм убедена, че ще се намери идеалният килим за мен“, Джейсън най-после потегли към дома си в Алпайн.
Доколко неясна е снимката, направена със скритата камера, чудеше се той, карайки след потока от коли, придвижващи се равномерно в делничния следобед по Хенри Хъдсън Паркуей. Дали някой щеше да я погледне и да се сети, че човекът му прилича на Джейсън Арнът?
Не е ли време да сложа край на всичко и да бягам, питаше се той, докато пресичаше Джордж Уошингтън Бридж и завиваше по Палисейдс Паркуей. Никой не знаеше за вилата му в Катскил. Жилището се водеше на фалшиво име. Джейсън имаше много пари, вложени в ценни книжа, платими на предявителя, които също бяха записани на най-различни имена. Притежаваше и фалшив паспорт. Навярно трябваше веднага да напусне страната.
Ако обаче снимката наистина беше неясна, както твърдеше Джудит Шелби, и някой откриеше далечна прилика, всички щяха да сметнат, че е абсурдно той да е извършил кражбите.
Когато стигна до отклонението за Алпайн, Джейсън вече беше взел решение. Като се изключеше снимката, той беше сигурен, че не е оставил никакви следи, нито пък отпечатъци от пръсти. Внимаваше много и предпазливостта му досега го беше спасявала. Не беше в състояние да зареже чудесния си живот само защото може да го сполети нещо неприятно. Никога не бе действал като страхливец. В противен случай не би просъществувал необезпокояван от нищо толкова много години.
Не биваше да изпада в паника. Щеше да запази самообладание. Но повече никакви удари, поне за известно време, обеща си той. Не се нуждаеше от пари, а инцидентът би следвало да му послужи като предупреждение.
Прибра се вкъщи в четири без петнайсет и прегледа пощата си. Един плик привлече вниманието му. Отвори го, измъкна листа, който беше вътре, изучава го известно време и избухна в смях.
Никой, естествено, не би го свързал с тази размазана комична фигура с чорапа, повдигнат над неясния, подобен на карикатура профил, намиращ се на няколко инча от копието на статуетката на Роден.
— Снимката е боклук! — възкликна Джейсън.
Легна в кабинета да подремне. Несекващото пискливо дърдорене на Вира го бе изтощило. Когато се събуди, беше време за новините в шест часа. Взе дистанционното управление и включи телевизора.
Емисията започна с Барни Хаскъл, който заедно с Джими Уийкс бе обвиняем по делото за укриване на доходи. Беше плъзнал слухът, че Барни се е споразумял с федералния прокурор да се яви като свидетел на обвинението.
Неговата сделка бледнее пред тази, която аз съм в състояние да сключа, каза си Джейсън, колкото да се утеши. Въобще не можеше да става дума за подобно нещо.
58.
Робин изключи телевизора, точно когато на вратата се позвъни. Зарадва се, като чу гласа на Джеф Дорсо във вестибюла, и се затича да го посрещне. Забеляза, че двамата с майка й са сериозни. Вероятно са се карали, стигна до заключението тя, а сега искат да се сдобрят.
Докато вечеряха, на Робин й направи впечатление, че майка й е необичайно мълчалива, а Джеф бе забавен — разказваше смешни истории за сестрите си.
Джеф е толкова приятен, помисли си тя. Напомняше й за Джими Стюарт от филма „Този прекрасен живот“, който гледаха с майка си всяка Коледа. Имаше същата срамежлива, топла усмивка и неуверен глас, а косата му сякаш никога не стоеше на едно място.
Робин усети, че майка й почти не слуша Джеф. Очевидно нещо се беше случило и трябваше да си поговорят насаме. Ето защо реши да се жертва и да поработи върху темата по естествознание в стаята си на горния етаж.
След като помогна на майка си, тя съобщи с какво възнамерява да се залови и видя облекчението в очите й. Действително иска да си приказва с Джеф в мое отсъствие, помисли си с радост тя. Това навярно е добър знак.
Джеф застана до стълбището и когато чу изщракването на вратата за стаята на Робин, се върна в кухнята.
— Може ли да погледна снимката?
Кери бръкна в джоба си, извади я и му я подаде.