Обля го топлина, когато забеляза, че в пълното с красиви и елегантни жени заведение мъжете тайно оглеждат Барбара. Сподели наблюдението си с нея.
Тя поклати леко глава, сякаш за да го опровергае.
— Така е — настояваше Смит. Очите му станаха студени. — Не го приемай като нещо естествено, Сузан. Звучи ми обидно.
Чак по-късно, когато приключиха с вечерята и я изпрати до апартамента й, д-р Смит се питаше дали действително я бе нарекъл Сузан. Ако и сега се беше объркал, за кой ли път повтаряше грешката?
Въздъхна и се облегна назад, затваряйки очи. Докато таксито подскачаше по улицата към центъра, Чарлс Смит си спомняше колко лесно му беше да мине покрай къщата на Сузан, когато умираше от желание да я зърне. Ако не бе излязла, за да играе голф, тя винаги седеше пред телевизора и никога не си правеше труда да пуска пердетата на огромния прозорец във всекидневната.
Виждаше я сгушена в любимия й стол, а понякога седнала до Скип Риърдън на канапето. Раменете им се допираха, краката им бяха качени на масичката. Завиждаше им заради усамотението, което той не можеше сподели с тях.
Барбара не беше омъжена. Доколкото схващаше, в живота й нямаше никой, който да означава нещо за нея. Тази вечер той я помоли да го нарича Чарлс. Сети се за гривната, която бе на ръката на Сузан в нощта, когато умря. Дали да не я подари на Барбара? Щеше ли с подобен жест да спечели обичта й?
Беше подарил на Сузан няколко бижута. Изящни бижута. Но тя започна да приема накити и от други мъже и го помоли да лъже, че са от него.
Смит почувства как въодушевлението от срещата с Барбара постепенно го напускаше. След миг осъзна, че чува за втори път гласа на шофьора на таксито:
— Спите ли, сър? Пристигнахме.
60.
Джеф не остана дълго след разговора на Кери с Кинълен.
— Боб е съгласен с мен — заяви му тя, докато отпиваше от кафето си.
— И няма други предложения?
— Не, разбира се. Както обикновено е сигурен, че ще се справя. Всяко мое решение е добро. — Остави чашата на масата. — Всъщност не съм справедлива. Боб наистина се притесни, но едва ли можеше да ми предложи нещо друго.
Седяха в кухнята. Кери беше загасила лампата над главите им, понеже смяташе, че ще се преместят във всекидневната. Сега единствената светлина идваше от матовия аплик на стената.
Джеф изучаваше сериозното й лице. Видя тъгата в светлокафявите й очи, решително стиснатите й красиви устни, изящната й брадичка, крехката й фигура. Искаше му се да я прегърне и да й каже да се облегне на него.
Но беше сигурен, че тя няма да приеме. Кери Макграт не очакваше и не желаеше да се обляга на никого. Опита се отново да й се извини за обидните думи, с които при предишното си посещение й намекна, че е егоистка, и за непристойното държане на Дидри Риърдън в кабинета й.
— Бях ужасно нагъл. Ти си справедлива. Зная, че ако си убедена в невинността на Скип Риърдън, ще си последният човек, който би се поколебал да му помогне.
Дали действително съм, чудеше се Кери. Сега не беше моментът да споделя какво е открила за Джими Уийкс в материалите по делото „Риърдън“. Щеше да го направи по-късно. Първо искаше да се срещне още веднъж с д-р Смит. Лекарят гневно отрече да е оперирал Сузан, което не означаваше, че не я е поверил на някой свой колега. От това следваше, че не я е излъгал.
След няколко минути, когато Джеф си тръгваше, двамата постояха известно време във вестибюла.
— Приятно ми е с теб — призна й той, — което няма нищо общо със случая „Риърдън“. Защо не отидем на вечеря с Робин в събота вечер?
— Тя ще се зарадва.
Джеф отвори вратата, наведе се и докосна с устни бузата й.
— Не е нужно да ти казвам да заключиш с двата секрета и да не пропуснеш да настроиш алармената инсталация. Искам само да те помоля да се помъчиш да забравиш за снимката, след като си легнеш.
Когато Джеф излезе, Кери се качи на горния етаж, за да погледне Робин. Дъщеря й се беше задълбочила над темата и не я чу, когато влезе. Кери постоя на вратата, вперила очи в детето. Робин беше с гръб към нея. Дългата й черна коса падаше върху раменете, главата й бе наклонена леко на една страна, докато пишеше съсредоточено, а краката й бяха обвили напречната преграда на стола.
Тя е невинната жертва на онзи, който я е снимал, помисли си Кери. Робин е като мен. Независима. Ще й бъде страшно неприятно, че я карам на училище, а после Алисън я прибира, понеже ще я лишим от възможността да повърви с Каси.