Йънг му подаде настолния си бележник. Барни извади писалка и след малко му го върна.
— Джими наричаше Сузан „любима“ — обясни той. — Вечерта си бяха определили среща. Попълни картичката така.
Йънг изучава страницата известно време. На нея бяха нахвърляни девет ноти в гама до мажор. Под тях стояха думите: „Обичам те.“ Беше подписана със съкращението „Дж.“.
Йънг изтананика нотите и погледна Барни.
— Началото на песента „Нека те наричам любима“ — каза той.
— Да. И останалата част от първия стих: „Обичам те.“
— Къде е тази картичка?
— Това е въпросът. Никой не спомена, че е била в къщата, когато бе открит трупът. А розите бяха разпръснати върху него. Аз само ги занесох и си тръгнах. После заминах за Пенсилвания, където трябваше да свърша някаква работа на Джими. След време чух разни истории. Джими беше луд по Сузан и се вбесяваше, понеже тя непрекъснато флиртуваше с други мъже. Преди да й изпрати цветята, й беше дал ултиматум да се разведе и да престане с любовните си авантюри.
— И каква беше реакцията й?
— О, тя нямаше нищо против Джими да я ревнува. Изглежда, й доставяше удоволствие. Един от нашите хора се опитал да я предупреди, че Джими е опасен, но тя се изсмяла. Предполагам, че онази нощ е прекалила. Разпръснатите рози върху трупа й са нещо, което е съвсем в стила на Джими.
— А картичката липсваше?
Барни сви рамене.
— На процеса никой не спомена нищо за нея. На мен ми беше наредено да си държа устата затворена. Знам със сигурност, че е накарала Джими да я чака дълго или пък не е отишла на срещата. По думите на момчетата Джими не се сдържал и заявил, че ще я убие. Известно ти е какъв е характерът му. И още нещо. Джими й беше купил няколко скъпи бижута. Казвам го, защото лично аз платих за тях и пазех касовите бележки. На процеса дълго се обсъжда въпросът за някакви бижута. Съпругът на Сузан твърдеше, че не й ги е подарил. Бащата обаче се закле, че са от него.
Йънг откъсна листа, сгъна го и го пъхна във външния джоб на сакото си.
— Барни, чака те чудесен нов живот в Охайо. Вероятно осъзнаваш, че вече предостави възможност на федералния прокурор не само да обвини Джими в убийство, но и да отстрани конкурента си Франк Грийн, понеже е осъдил невинен човек.
Усмихнаха се един на друг през бюрото.
— Предай им, че не желая да живея в Охайо — пошегува се Барни.
Излязоха заедно от кабинета на Йънг и се отправиха към асансьорите. Когато един от тях спря на етажа, Барни веднага усети, че нещо не е наред. Кабината не беше осветена. Инстинктивно се обърна и побягна.
Беше обаче твърде късно. Умря на място, секунди преди първият куршум да разкъса ревера на скъпия костюм на Марк Йънг.
62.
Кери чу за двойното убийство по радиото, докато пътуваше към прокуратурата. Телата били открити от секретарката на Марк Йънг. В съобщението се казваше, че Йънг е трябвало да се срещне с клиента си Барни Хаскъл на паркинга в седем часа сутринта. Предполагаше се, че Йънг е изключил алармената инсталация, когато е влязъл в малката сграда. Охраната идвала в осем часа.
В осем без петнайсет, когато секретарката дошла на работа, входната врата била отключена, но тя помислила, че Йънг просто е забравил да я заключи. И преди му се било случвало. След като се качила на етажа, жената намерила труповете.
Съобщението завърши с изявление на Майк Мърковски, прокурора на окръг Есекс. Според него и двамата мъже били ограбени. Най-вероятно са били последвани в сградата от крадците и са се опитали да се съпротивляват, което им е коствало живота. Барни Хаскъл бил застрелян в тила.
Репортерът му зададе въпроса дали причина за двойното убийство не е станал фактът, че като обвиняем в делото срещу Джими Уийкс Барни Хаскъл се е готвел да свидетелства срещу него, както и да го свърже с някакво убийство, за да получи по-лека присъда. Резкият отговор на прокурора гласеше: „Въздържам се от всякакви коментари.“
Прилича ми на мафиотска история, помисли си Кери и изключи радиото. А Боб е защитник на Джими Уийкс. Страхотна бъркотия!
Както очакваше, на бюрото й имаше бележка от Франк Грийн. Беше много кратка: „Отбий се при мен.“ Кери си съблече бързо палтото и тръгна към кабинета му.
Без да губи време, Франк започна направо:
— Защо дойде при теб майката на Скип Риърдън?