Кери подбираше внимателно думите си.
— Понеже ходих в затвора при него. От разговора ни той правилно е разбрал, че не виждам никакво основание да се обжалва отново присъдата му.
Забеляза, че бръчките около устата на Грийн изчезнаха, но той очевидно беше ядосан.
— Това можеше да го научиш и от мен. Кери, ако преди десет години съществуваше и най-малкото доказателство за невинността му, щях да се захвана за него. Но не открих нищо, с което да му помогна. Представяш ли си какъв шум ще вдигнат проклетите вестници, ако усетят, че прокуратурата, в която работя, е подновила разследванията по делото? С удоволствие биха изкарали Скип Риърдън жертва. Подобни новини увеличават тиражите на вестниците им. А журналистите страшно обичат да публикуват материали, които биха опетнили репутацията на участниците в политическите кампании.
Грийн присви очи и почука с пръсти по бюрото, за да подчертае думите си.
— Жалко, че не беше тук, когато разследвахме убийството. Много съжалявам, че не видя колко жестоко беше удушена онази красавица — очите й бяха изскочили от орбитите си. Скип Риърдън крещял толкова силно, че инкасаторът се чудел дали да не се обади в полицията, преди да се е случило нещо ужасно. Той самият го потвърди от свидетелското място. От теб ще излезе добър съдия, ако ти се даде възможност, Кери Макграт. Добрият съдия обаче би следвало да раздава правосъдие. А в момента ти постъпваш некоректно.
Ако ти се даде възможност.
Дали това е предупреждение, чудеше се Кери.
— Франк, извинявай, че те разстроих. Ако нямаш нищо против, да сменим темата. — Извади снимката на Робин от джоба си и му я подаде. — Получих я в обикновен бял плик с вчерашната поща. Робин е облечена както във вторник сутрин, когато е видяла непозната кола, паркирана на отсрещната страна на улицата, и си е помислила, че някой я преследва. Била е права.
Гневът изчезна от лицето на Грийн.
— Хайде да решим как да я предпазим от нещо по-страшно.
Франк Грийн одобри плана на Кери да уведоми училищното ръководство, да я води и да я прибира след часовете.
— Ще проверя дали в квартала не се подвизават някакви извратени типове, които наскоро са излезли от затвора. Все още обаче подозирам, че приятелите на онзи негодник, когото осъди за убийство миналата седмица, търсят отмъщение. Ще помолим полицията в Хохъкъс да наблюдава къщата ти. Имаш ли пожарогасител?
— Не.
— Купи си един-два, за всеки случай.
— Мислиш ли, че могат да хвърлят запалителна бомба?
— Не е изключено. Не искам да те плаша, но сме длъжни да вземем предпазни мерки.
Когато Кери понечи да си тръгне, Франк спомена за убийството в Съмит.
— Джими Уийкс действа бързо, но бившият ти съпруг доста ще се изпоти, за да го отърве, дори и без Хаскъл, който щеше да свидетелства срещу него.
— Франк, говориш така, сякаш си сигурен, че е било удар, организиран от него!
— На всички е известно, че е така, Кери. Чудно е само защо чака толкова дълго, преди да очисти Хаскъл. Трябва да си доволна, че навреме си скъсала с адвоката на Джими Уийкс.
63.
Боб Кинълен научи за убийството на Барни Хаскъл и Марк Йънг чак в девет без десет, когато влезе в съда и репортерите го наобиколиха. Веднага щом чу какво се е случило, осъзна, че всъщност го е очаквал.
Как е могъл Хаскъл да бъде толкова глупав, че да се надява Джими да го остави да свидетелства срещу него?
Успя да се престори на силно изненадан и да звучи убедително, когато в отговор на въпрос заяви, че смъртта на Хаскъл по никакъв начин няма да промени стратегията на защитата на мистър Уийкс.
— Джеймс Форест Уийкс е невинен — отбеляза той. — Каквато и сделка да се опитваше да сключи мистър Хаскъл с федералния прокурор, той щеше да бъде разобличен като заинтересована страна и показанията му щяха да бъдат сметнати за неверни. Искрено съжалявам за смъртта на мистър Хаскъл и на моя колега и приятел Марк Йънг.
Съумя да влезе в един асансьор и да избяга от репортерите на втория етаж. Джими вече беше в съдебната зала.
— Чу ли за Хаскъл?
— Да.
— Никой не е застрахован. Тия крадци са навсякъде.
— И аз така смятам, Джими.
— Сега на игрището ще стане по-спокойно, нали Боби?
— Бих казал, да.
— Но на мен не ми харесва спокойствието на игрището.
— Знам, Джими.
— Радвам се, че знаеш.
Боб започна предпазливо: