— За да получи по-лека присъда? Убийството, за което намекваше, че ще натопи Джими Уийкс, е „случаят с черните рози“? Това ли имаш предвид? — Кери не можеше да повярва на ушите си. — Джими е бил любовник на Сузан, нали? Боб, нима искаш да кажеш, че човекът, който е снимал Робин и едва не я е блъснал с колата си, работи за Джими Уийкс и целта му е била да ме сплаши?
— Кери, не казвам нищо, само те моля да забравиш за онова дело. Забрави за него заради Робин.
— Уийкс знае ли, че си тук?
— Предполага, че ще те предупредя.
— Чакай малко. — Кери погледна учудено бившия си съпруг. — Дай да се разберем. Дошъл си да ме предупредиш, понеже твоят клиент, онзи мафиот и убиец, ти е отправил заплаха — пряка или косвена, — която трябва да ми предадеш? Боже мой, Боб, колко ниско си паднал!
— Кери, опитвам се да спася живота на детето си…
— На детето си? Даваш ли си сметка колко пъти си я разочаровал, като не си идвал да я видиш? Обидно е. А сега си върви. — Обърна се и грабна листа. — А аз ще взема това.
— Дай ми го! — Боб я хвана за ръката, отвори насила пръстите й и издърпа листа.
— Татко, пусни мама!
Двамата се завъртяха рязко. На входа на кабинета стоеше Робин. Белезите от заздравяващите рани червенееха върху пребледнялото й лице.
66.
Д-р Смит си тръгна в четири и двайсет, буквално минута след като прегледа последната си пациентка, чийто коремни тлъстини беше отстранил.
Кейт Карпентър се зарадва, когато го видя, че излиза. Напоследък се притесняваше от самото му присъствие. Днес отново забеляза треперенето на ръката му, докато сваляше конците на мисис Прайс след пластичната операция на челото за премахване на бръчките. Сестрата се тревожеше не само за физическото състояние на лекаря. Беше сигурна, че страда от някакво тежко психично разстройство.
Най-много я притесняваше фактът, че няма към кого да се обърне за съвет. Чарлс Смит беше отличен хирург. Не й се искаше да бъде злепоставен или лишен от лекарски права. Ако обстоятелствата бяха по-различни, щеше да разговаря със съпругата му или с най-близкия му приятел. Но в случая с д-р Смит не можеше да го направи — съпругата му отдавна беше починала, а той, изглежда, нямаше приятели.
Сестра й беше социален работник. Джийн вероятно щеше да й каже при какъв специалист да потърси помощта, от която д-р Смит очевидно се нуждаеше. Но в момента Джийн бе на почивка в Аризона и Кейт не знаеше как да я открие.
В четири и половина се обади Барбара Томпкинс.
— Мисис Карпентър, излиза, че не съм се лъгала. Снощи доктор Смит ми позвъни по телефона и настоя да вечеряме заедно. Непрекъснато ме наричаше Сузан. Пожела да го назовавам с малкото му име. Попита ме дали имам приятел. Съжалявам, давам си сметка, че съм му безкрайно задължена, но се плаша от него и съм страшно изнервена. Улавям се, че дори докато съм на работа, се озъртам, понеже очаквам да го видя някъде. Това не бива да продължава повече.
На Кейт Карпентър й беше ясно, че трябва да предприеме нещо. Единственият човек, на когото можеше да се довери, беше майката на Робин Кинълен, Кери Макграт.
Знаеше, че тя е прокурорка в Ню Джърси, но в същото време беше и майка, признателна на д-р Смит, който бе оперирал дъщеря й след нещастен случай. Осъзнаваше обаче, че Кери Макграт е запозната с личния живот на д-р Смит по-добре от нея и от всеки друг от персонала му. Не й беше известно защо Кери се интересува от лекаря, но не смяташе, че би искала да му навреди с нещо. Кери сподели с нея, че бил разведен и имал дъщеря, която е била убита.
Чувствайки се като Юда, мисис Кейт Карпентър даде на Барбара Томпкинс номера на домашния телефон на Кери Макграт, прокурорка в съда на окръг Бъргън.
67.
След като Боб Кинълен си тръгна, Кери и Робин дълго седяха безмълвно на канапето. Раменете им се допираха, а краката им бяха качени на масичката.
После, подбирайки внимателно думите, Кери започна:
— Независимо от това, което казах, и от неприятната сцена, татко ти те обича много, Робин. Притеснен е за теб. Не съм очарована от тъмните сделки, в които се забърква, но уважавам чувствата му към теб, дори когато съм толкова разгневена, че го изхвърлям от къщи.
— Ти побесня, когато той заяви, че се тревожи за мен.
— О, не ми обръщай внимание. Понякога страшно ме ядосва. Във всеки случай, когато пораснеш, надявам се, няма да си създаваш сама проблеми, а после да се оправдаваш, че не си постъпила правилно, но си била принудена от обстоятелствата.