Както обикновено, семейство Кобъл бяха много забавни и вечерята беше великолепна. Джейсън обаче през цялото време искрено съжаляваше, че не си е останал у дома да си приготви филето от писия.
Когато се прибра в десет и половина, настроението му още повече се развали от едно съобщение, записано на телефонния секретар. Беше от Кери Макграт, която се представяше като прокурорка от окръг Бъргър. Бе оставила номера си и го молеше да й позвъни вкъщи най-късно до единайсет часа вечерта или рано на следващата сутрин. Уведомяваше го, че иска да поговори неофициално с него за покойната му съседка и приятелка Сузан Риърдън, станала жертва на убийство.
69.
В петък вечер Джеф Дорсо отиде да вечеря у родителите си в Есекс Фелс. Посещението му беше наложително. Най-неочаквано сестра му Мариан, съпругът й Дон и двегодишните им близнаци бяха пристигнали в Бостън за почивните дни. Майка му моментално се опита да събере четирите си деца, съпрузите им и техните потомци, за да посрещнат гостите. Това беше възможно само в петък, следователно Джеф трябваше да се съгласи.
— Ще промениш плановете си, нали, Джеф? — попита майка му, като едновременно се молеше и заповядваше.
Джеф нямаше никакви планове, но за да се застрахова за някоя бъдеща подобна покана, която може би нямаше да е в състояние да приеме, й отвърна:
— Не съм сигурен, мамо. Ще трябва да отложа нещо, но…
Веднага съжали, че е избрал тази тактика. Долови любопитството в тона на майка си, която го прекъсна:
— О, значи имаш среща, Джеф! Запознал си се с някоя приятна жена? Не я отменяй. Доведи приятелката си у дома. Ще ми бъде приятно да ми я представиш.
Джеф изпъшка:
— Шегувам се, мамо. Нямам среща. Ще дойда към шест.
— Добре, скъпи.
Разбра, че настроението на майка му се помрачи. Беше разочарована от факта, че синът й отново няма да бъде у тях с жена, която може да й стане снаха.
След като затвори телефона, Джеф призна пред себе си, че се изкушава да предложи на Кери и Робин да отидат заедно на вечеря в дома на родителите му. Детето навярно щеше да подскочи от радост.
Изведнъж се притесни, понеже си даде сметка, че през деня няколко пъти си помисли колко много майка му ще хареса Кери.
В шест часа Джеф пристигна с колата пред огромната красива къща в стил „Тюдор“, която родителите му бяха купили преди двайсет и седем години за една десета от сегашната й цена. Докато растяхме, беше идеална, каза си той. И сега е много подходяща за внуците. Паркира пред старата постройка, където в момента се бе настанила най-малката му, все още неомъжена сестра. Всички се бяха редували да я използват след завършването на висшето си образование. Той живееше в нея, когато учеше право в Колумбийския университет, а после в продължение на още две години.
Тук е прекрасно, разсъждаваше той, като вдишваше студения ноемврийски въздух и предвкусваше топлината на уютната къща, грейнала в светлина. Умът му отново се насочи към Кери. Имам късмет, понеже не съм единствено дете. Радвам се, че татко не почина, докато следвах, и мама не се омъжи повторно и не се премести да живее на хиляди километри оттук. Сигурно не й е било лесно на Кери.
Днес трябваше да й се обадя, помисли си Джеф. Защо не го направих? Знам, че не обича да я закрилят, но от друга страна, няма с кого да сподели тревогите си. Не може да опази Робин, така както неговото семейство би опазило някое от децата, ако е в опасност.
Мина по пътеката и от входа потъна в приятната атмосфера, която се създаваше винаги когато се събираха трите поколения Дорсо.
След прочувствените поздрави към бостънския клон на фамилията и небрежното „здравейте“ към онези, с които се виждаше редовно, Джеф успя да се скрие в кабинета с баща си.
Пълно с правна литература и екземпляри от първи издания с автографи от авторите, помещението беше недостъпно за внуците, които ровеха навсякъде. Едуард Дорсо сипа уиски за сина си и за себе си. Седемдесетгодишен, той беше пенсиониран адвокат, чиято специалност бе търговско и корпоративно право, и навремето сред клиентите му бяха няколко от петстотинте най-преуспяващи компании според класацията на „Форчън“.
Едуард познаваше и харесваше Марк Йънг и гореше от нетърпение да научи неофициалната информация за убийството му. Надяваше се, че синът му е чул нещо в съда.
— Не мога да ти кажа много, татко — започна Джеф. — Трудно е да се приеме като съвпадение фактът, че един или няколко крадци са обрали и убили Йънг, точно когато другата жертва, Хаскъл, възнамеряваше да свидетелства срещу Джими Уийкс, за да получи по-лека присъда.