— Съгласен съм. Във връзка с това искам да споделя с теб, че днес обядвах в Трентън със Съмнър Френч. Изскочи нещо, което навярно ще ти се стори интересно. Преди десет години един от служителите в плановата комисия във Филаделфия е издал поверителна информация на Уийкс за новата магистрала, която е щяла да се строи между Фили и Ланкастър. Уийкс изкупил ценни имоти и спечелил огромни суми, като ги продал на предприемачите, когато проектът бил обявен официално.
— Нищо ново под слънцето — отбеляза Джеф. — Винаги са се давали подкупи и полицията не е успявала да се справи, защото по принцип е трудно да се докаже.
— Неслучайно ти съобщавам този факт. Предполагам, че Уийкс се е сдобил с парцелите на безценица, понеже човекът, който ги е предлагал, отчаяно се е нуждаел от пари.
— Да не би да е някой, когото познавам?
— Любимият ти клиент, Скип Риърдън.
Джеф сви рамене.
— Движим се в един и същи омагьосан кръг, татко. Това е просто още един начин, по който Скип е бил закопан. Спомням си, Том Фаръл спомена, че е ликвидирал всичко, за да си осигури средства за защитата. По документи финансовото му положение е било стабилно, но е имал доста земя, взета със заеми, голяма ипотека за луксозната къща и съпруга, която е смятала, че е омъжена за цар Мидас. Ако не беше попаднал в затвора, сега Скип щеше да е богат, понеже беше добър бизнесмен. Аз обаче мисля, че е продал парцелите на пазарна цена.
— Не съвсем, след като купувачът е разполагал с поверителна информация — саркастично заяви баща му. — Според един от слуховете Хаскъл, който още тогава е бил главен счетоводител при Джими Уийкс, също е знаел за сделката. Подобна информация някога може да бъде полезна.
Преди Джеф да успее да изкоментира, хор от гласове пред вратата на кабинета извика:
— Дядо, вуйчо Джеф, вечерята е готова.
— И накрая призовката кацна — заяви Едуард Дорсо, докато се изправяше и се протягаше.
— Върви, татко. Аз ще дойда след малко. Искам да проверя дали има оставени някакви съобщения на телефонния ми секретар.
Когато чу дрезгавия глас на Кери, Джеф притисна слушалката до ухото си.
Наистина ли Кери настояваше отново да отиде в затвора, за да се види със Скип? И то заедно с майка му и с Бет Тейлър?
Сграбчвайки Джъстин, племенника си, когото бяха изпратили да го повика, Джеф изтича до столовата. Майка му чакаше с нетърпение да седнат всички, за да бъде прочетена молитвата.
След като баща му свърши с благословията, майка му добави:
— Толкова сме доволни, че Мариан, Дон и близнаците са при нас.
— Мамо, говориш така, сякаш живеем на Северния полюс — възнегодува Мариан и намигна на Джеф. — Бостън е на около три часа и половина път оттук.
— Ако зависеше от майка ти, щеше да построи кооперация, в която да събере всички — отбеляза баща му със закачлива усмивка. — За да бъдете под зоркото й око.
— Може и да ми се подиграваш — отвърна майка му, — но обичам да гледам семейството си събрано на едно място. Прекрасно е, че трите ми дъщери се омъжиха, а Вики си има приятел. Кевин е толкова мил. — Джеф я наблюдаваше, докато се усмихваше щастливо на сестра му и на Кевин. — Ех, ако и единственият ми син си намери подходящо момиче…
Джеф направи гримаса, после и той се усмихна. Помисли си, че когато не му опяваше, майка му беше много интересна жена, която двайсет години бе преподавала стара английска литература в университета Дру. Всъщност го бяха кръстили Джефри, понеже тя обожаваше Чосър.
Докато сервираха различните блюда, Джеф се измъкна, върна се в кабинета и позвъни на Кери. Развълнува се, когато осъзна, че тя се зарадва на обаждането му.
— Кери, можеш ли да дойдеш утре при Скип? Сигурен съм, че майка му и Бет ще отложат всякакви ангажименти и ще бъдат там.
— Иска ми се, но не знам дали ще успея. Опасно е да оставям Робин при Каси. Децата непрекъснато са навън, а къщата е на ъгъла, на съвсем открито място.
Джеф разбра, че всъщност е намерил решение, чак когато започна да й обяснява:
— Имам идея. Ще ви взема и ще оставим Робин при нашите, докато отидем до затвора. Сестра ми е пристигнала от Бостън със съпруга си и децата. По този повод и другите внуци ще бъдат тук. Робин ще има приятна компания. Ако това не ти е достатъчно, за да си спокойна, зет ми е капитан в полицията на Масачузетс. Повярвай ми, дъщеря ти ще бъде в сигурни ръце.