— Здравейте, мисис Макграт! А това, предполагам, е секретарката ви?
— Мистър Арнът, обясних ви, че посещението ми ще е неофициално — отвърна Кери и представи Робин. — Може ли дъщеря ми да ме почака тук, докато разговаряме? — Тя посочи един стол до бронзовата статуя на двама рицари в тежки бойни одежди.
— О, не, детето ще се чувства по-удобно в малкия кабинет. — Арнът посочи към стаята вляво от вестибюла. — Двамата с вас ще влезем в библиотеката. Тя е до кабинета.
Същински музей, помисли си Кери, докато следваше Арнът. С радост би спряла, за да разгледа прелестните гоблени по стените, изисканите мебели, картините, пълната хармония на интериора. Не забравяй за какво си дошла, напомни си тя. При това обеща да не се задържаш повече от половин час.
След като двамата с Арнът се разположиха един срещу друг на красивите кресла, тапицирани с марокен, Кери заяви:
— Мистър Арнът, преди няколко седмици Робин претърпя катастрофа с кола. Имаше порезни рани по лицето. Оперира я доктор Чарлс Смит.
Арнът повдигна вежди.
— Доктор Чарлс Смит, бащата на Сузан Риърдън?
— Да. Впоследствие, когато бяхме на прегледи, от кабинета му и двата пъти излязоха пациентки, които поразително приличаха на Сузан Риърдън.
Арнът се втренчи в нея.
— Случайно съвпадение, надявам се. Нали нямате предвид, че умишлено пресъздава Сузан?
— Интересен въпрос, мистър Арнът. По телефона ви предупредих, че желая да дойда при вас, за да науча повече подробности за Сузан. Нужно ми е да разбера какви са били всъщност взаимоотношенията й с нейния баща и ако е възможно, с нейния съпруг.
Арнът се облегна назад, погледна към тавана и подпря брадичка със сключените пръсти на ръцете си.
Явно позира, за да ми направи впечатление, помисли си Кери. Защо?
— Ще започна от запознанството си със Сузан. Беше преди около дванайсет години. Един ден тя просто позвъни на вратата на дома ми. Трябва да ви кажа, че беше невероятно красиво момиче. Представи се и ми обясни, че двамата със съпруга й строят къща наблизо. Искала да я обзаведе със старинни предмети и била чула, че придружавам приятелите си, за да им помогна в наддаването на търговете. Отвърнах, че е така. Добавих обаче, че не се смятам за дизайнер по интериора, нито пък заемам длъжност на консултант.
— Услугите ви заплащат ли се?
— Когато започнах да се занимавам с тази работа, не вземах пари. Но после осъзнах, че ми е приятно да се разхождам с интересни личности, да ги предупреждавам, когато правят несполучлив избор, да им давам съвети кои предмети са добри и се предлагат на изгодна цена. Тогава си определих комисиона. В началото не ми се искаше да се ангажирам със Сузан. Беше доста агресивна.
— Но впоследствие се ангажирахте?
Арнът сви рамене.
— Мисис Макграт, когато желаеше нещо, Сузан го постигаше. Щом осъзна, че флиртуването й ми е досадно, започна да използва чара си по друг начин. Можеше да бъде много забавна. Накрая между нас се породи много добро приятелство. Всъщност тя още ми липсва. Сузан придаваше на приемите ми неповторима атмосфера.
— Скип идваше ли с нея?
— Рядко. Беше му скучно, а и гостите ми не го намираха за особено симпатичен. Не ме разбирайте погрешно. Скип Риърдън беше възпитан и интелигентен младеж, но различен от повечето хора, с които общувах. Ставаше рано, работеше упорито и не обичаше да бъбри, просто за да убие времето, както една вечер заяви на Сузан пред всички и се прибра вкъщи.
— Тогава тя с колата си ли беше?
Арнът се усмихна.
— Сузан винаги намираше кой да я закара до дома й.
— Как бихте оценили взаимоотношенията между Сузан и Скип?
— Познавах ги от последните две години на брака им. В началото ми се струваше, че се обичат много. По-късно обаче разбрах, че тя се отегчава от него. Накрая рядко бяха заедно.
— Доктор Смит твърди, че Скип я ревнувал безумно и я заплашвал.
— Ако е било така, Сузан не ми се е доверявала.
— До каква степен бяхте близки с доктор Смит?
— Мисля, че толкова, колкото и останалите й приятели. Когато ходехме със Сузан в Ню Йорк и доктор Смит не беше на работа, той се присъединяваше към нас. Напоследък обаче вниманието, с което я заобикаляше, я дразнеше. Казваше неща като: „Пада ми се, след като му съобщих, че ще бъдем днес тук.“
— Тя даваше ли му да разбере, че я дразни?
— Така както открито проявяваше безразличие към Скип, Сузан не криеше и факта, че доктор Смит е започнал да й досажда.