— Знаехте ли, че са я отгледали майка й и вторият й баща?
— Да. Сподели с мен, че детството й било нещастно. Нейните заварени сестри й завиждали заради красотата. Веднъж ми заяви: „В известно отношение съм живяла като Пепеляшка.“
Арнът отговори на следващия ми въпрос, помисли си Кери. Явно Сузан не му се е доверила, че е била грозната сестра, която са наричали Сузи.
Изведнъж се сети да попита:
— Как се обръщаше тя към доктор Смит?
— Или с „докторе“, или с „Чарлс“ — отвърна след кратко мълчание Арнът.
— Не с „татко“?
— Никога. Или поне аз не си спомням да съм чул подобно обръщение от устата й.
— Обещах да не ви отнемам много време, но има още нещо, което бих искала да знам. Сузан имаше ли връзка с друг мъж? И по-точно, виждаше ли се с Джими Уийкс?
Преди да отговори, Арнът се замисли.
— Аз я запознах с Джими Уийкс в тази стая, в която ние двамата седим сега. Той беше тук за първи и последен път. Доста се харесаха. Както може би ви е известно, от Уийкс се излъчва огромна сила, което веднага привлече Сузан. А и Джими винаги си е падал по красивите жени. Сузан се хвалеше, че след като се срещнали в дома ми, той се появявал често в Палисейдс Кънтри Клъб, където тя прекарваше голяма част от времето си. Струва ми се, че и Джими вече беше станал негов член.
Докато задаваше следващия си въпрос, Кери се сети за момчето, което е носело стиковете за голф на Сузан.
— И тя щастлива ли беше от този факт?
— О, да, много, макар че според мен не го показваше пред Джими. Знаеше, че той има няколко приятелки, и й беше приятно да го кара да я ревнува. Спомняте ли си началото на „Отнесени от вихъра“, където Скарлет отнема обожателите на всички момичета?
— Да.
— Ето каква беше нашата Сузан. Би следвало на тази възраст да го е изживяла. В крайна сметка това е присъщо на девойчетата, нали? Нямаше обаче мъж, когото Сузан да не се бе опитала да очарова. Жените не я обичаха особено.
— А как реагираше доктор Смит на флиртовете й?
— Беснееше от яд, бих казал. Струва ми се, че, ако беше възможно, щеше да издигне парапет около нея, за да държи хората настрана, както в музеите поставят парапети около най-ценните си експонати.
Нямате представа колко близо сте до истината, разсъждаваше Кери. Сети се за думите на Дидри Риърдън, която й обясни, че д-р Смит се е отнасял с дъщеря си като с предмет.
— Ако теорията ви е правилна, мистър Арнът, не смятате ли, че това би могло да бъде причина доктор Смит да мрази Скип Риърдън?
— Да го мрази? Според мен беше още по-страшно. Той го презираше.
— Мистър Арнът, дали Сузан е получавала бижута от други мъже, освен от съпруга си и баща си?
— Ако е било така, аз не съм информиран. Знам със сигурност, че Сузан имаше няколко много красиви накита. Скип й купуваше бижута за рождения й ден, за Коледа, и то по неин избор. Притежаваше и стари уникати на „Картие“, които, доколкото съм осведомен, бяха от баща й.
Или той така казва, помисли си Кери. Изправи се и попита:
— Мистър Арнът, смятате ли, че Скип Риърдън е убил Сузан?
Мъжът също стана.
— Мисис Макграт, аз съм познавач на античното изкуство, но не притежавам способността да преценявам особено точно хората. Не е ли вярно обаче, че любовта и парите са най-често срещаните причини някой да извърши убийство? Съжалявам, но в случая със Скип Риърдън и двете са налице. Не сте ли съгласна?
Джейсън наблюдаваше как колата на Кери изчезва надолу по алеята. Разсъждавайки върху кратката им среща, той реши, че е бил достатъчно подробен, за да изглежда отзивчив, и достатъчно уклончив, за да се откаже Кери Макграт да го разпитва повече, както навремето успя да убеди и обвинението, и защитата.
Дали мисля, че Скип Риърдън е убил Сузан? Не, мисис Макграт, продължи да разсъждава той. Подобно на много мъже, Скип е бил в състояние да причини смъртта на съпругата си. Онази нощ обаче някой друг го изпревари.
72.
Скип Риърдън прекара една от най-мъчителните седмици в живота си. Скептицизмът в очите на прокурорката Кери Макграт при посещението й в затвора беше като капак на отчаянието, породено от съобщението, че вероятно присъдата му няма да се обжалва повече.
Сякаш в главата му непрестанно напяваше древногръцки хор: „Още двайсет години, преди да излезеш на свобода под гаранция.“ Вместо да чете или да гледа телевизия, Скип цяла седмица се взираше в снимките по стените на килията си.