Джеф знаеше, че уклончивият му отговор „Ще видим“ няма да мине. Каза си, че ако не се случи нещо непредвидено, ще се наложи да приемат.
Веднага забеляза одобрението в очите на майка си, докато оглеждаше новодошлите. Кери беше облечена в палто от камилска вълна, пристегнато с колан, и панталон, който му подхождаше. Масленозеленото поло подчертаваше цвета на очите й. Косата й падаше свободно върху яката на палтото. Единственият й грим, освен блясъка за устни бяха едва забележимите сенки върху клепачите.
После Джеф установи, че майка му е доволна от искрената, но сдържана благодарност, която Кери изрази заради готовността им да приемат Робин. Мама винаги е твърдяла, че човек трябва да умее да контролира гласа си според случая, помисли си той.
Робин с радост научи, че и деветимата внуци са някъде из къщата.
— Дон ще те заведе заедно с двете най-големи деца на Спортс Уърлд — съобщи й мисис Дорсо.
Кери поклати глава и измърмори:
— Не знам…
— Дон е зет ми, който е капитан в полицията на Масачузетс — прошепна й Джеф. — Няма да се отделя от децата.
Беше ясно, че Робин е настроена да си прекара тук чудесно. С интерес изгледа близнаците, преследвани от четиригодишния си братовчед, които се шмугнаха покрай тях.
— Прилича ми на час пик за бебета — весело отбеляза тя. — Довиждане, мамо.
В колата Кери се облегна назад и въздъхна дълбоко.
— Не се притесняваш, нали? — бързо я попита Джеф.
— Не. Просто изразих облекчението си. А сега нека да те информирам за някои неща, които още не знаеш.
— Например?
— За детството на Сузан и за това как е изглеждала през онези години. За поведението на доктор Смит към една от пациентките му, върху чието лице е пресъздал чертите на Сузан. И за някои подробности, които изкопчих тази сутрин от Джейсън Арнът.
Дидри Риърдън и Бет Тейлър вече бяха пристигнали в залата за посетители на затвора. След като служителят записа имената им, Джеф представи Кери на Бет.
Докато чакаха да ги извикат, Кери съзнателно избягваше да коментира целта на повторното си идване в затвора. Искаше да започне разговора в присъствието на Скип. Не желаеше да пропусне спонтанността на реакциите и спомените, които въпросите й щяха да провокират у всеки един от тях. Проявявайки разбиране към сдържания поздрав на мисис Риърдън, тя се разбъбри с Бет и веднага установи, че тази жена й допада.
Точно в три часа ги отведоха в помещението, където затворниците имаха право на свиждане с близките и приятелите си. Тази седмица беше по-пълно, отколкото предишната. Кери се притесни и осъзна, че може би беше по-добре да поискат разрешение да използват някоя от залите, в които адвокатите на обвинението и защитата провеждаха общи срещи. Но това означаваше да го направи официално от името на прокуратурата на окръг Бъртън, а тя още не беше готова за подобна стъпка.
Успяха все пак да се доберат до една маса в ъгъла, изолирана до известна степен от шума. Когато доведоха Скип, Дидри Риърдън и Бет Тейлър скочиха от местата си. След като надзирателят му свали белезниците, Бет изчака Дидри да прегърне сина си.
Кери наблюдаваше как се гледат Бет и Скип. Изражението на лицата им и сдържаната целувка говореха много повече за чувствата им от най-пламенните и демонстративни прегръдки. В този миг си спомни съвсем ясно болката върху лицето на Скип Риърдън при произнасянето на присъдата — минимум трийсет години затвор — и изявлението му, че д-р Смит е лъжец. Дори тогава, без да знае почти нищо за него, тя почувства по тона му, че казва истината.
Носеше бележник, в който си беше записала въпросите и бе оставила под всеки от тях място за отговорите. Обясни им накратко причините за повторното си посещение в затвора: историята на Доли Боулс за черния мерцедес пред дома на семейство Риърдън в нощта, когато е починала Сузан, факта, че Сузан е била най-обикновено момиче, странното желание на д-р Смит да пресъздава лицето й, увлечението на Смит по Барбара Томпкинс, разпита на Джими Уийкс по време на разследването и накрая — заплахата, отправена към Робин.
Със задоволство установи, че след първоначалния шок от чутото те не губиха време да обсъждат подробностите помежду си. Бет Тейлър хвана ръката на Скип и попита:
— А сега как ще действаме?
— Първо, да поразведрим атмосферата. Съмнявам се, че Скип е виновен, и ако открием още някои неща, ще помогна на Джеф да поиска оправдателна присъда. Ето как го виждам аз. Скип, миналата седмица вие останахте с впечатлението, че не ви вярвам. Не беше точно така. Просто не разполагах с никакви доказателства, които да ме убедят, че сте виновен или невинен. Не съществуваха основания за обжалване на делото. Права ли съм, Джеф?