Джеф кимна.
— Показанията на доктор Смит са били основната причина да ви осъдят за убийство, Скип. Силно се надявам, че ще успея да го обвиня в лъжесвидетелстване. А това е възможно единствено ако го притисна с някои факти.
Не изчака коментара им, а продължи:
— Вече получих отговора на първия въпрос, който възнамерявах да ви задам. Сузан не е споделила с вас, че си е направила пластична операция. Всъщност предлагам да оставим формалностите настрана. Казвам се Кери.
През следващия час и половина от свиждането тя ги засипа с въпроси.
— Скип, Сузан споменавала ли ви е някога за Джими Уийкс?
— Само между другото — отвърна той. — Знаех, че е член на клуба и понякога играеше голф с нея. Сузан непрекъснато се хвалеше колко е добра. Но когато започнах да се съмнявам, че има приятел, тя вече говореше само за жените, които й бяха партньорки.
— Не е ли Уийкс онзи, когото в момента съдят за укриване на доходи? — попита Дидри Риърдън.
Кери кимна.
— Невероятно! Мислех си, че правителството го преследва. Миналата година участвах в една кампания за борба срещу раковите заболявания. Той ни даде възможност да я проведем на територията на имението му Пийпак. Субсидира я, а после направи огромно дарение. А вие твърдите, че бил любовник на Сузан и заплашва момиченцето ви!
— Джими Уийкс винаги се е стараел да се представя добре в обществото — отвърна Кери. — Вие не сте единствената, която смята, че е жертва на преследване от страна на държавата. Но уверявам ви, това е далеч от истината. — Тя се обърна към Скип: — Искам да ми опишете как са изглеждали бижутата, които според вас са били подарени на Сузан от друг мъж.
— Едното беше златна гривна със зодиакалните знаци, изработени от сребро, с изключение на Козирога. Той беше по-голям и обсипан с диаманти. Зодията на Сузан беше Козирог. Гривната явно струваше много пари. Попитах я откъде я има, а тя ми обясни, че е от баща й. Когато го видях за първи път след разговора ни, му благодарих за щедростта към Сузан, и, както предполагах, той не схвана за какво става дума.
— Ще се помъчим да открием откъде е купена. Можем да дадем описанието на бижутерите в Ню Джърси и Ню Йорк — заяви Кери. — Интересно е, че мнозина от тях са способни да разпознаят накит, който са продали преди години, или пък стила на майстора, ако е уникат.
Скип й разказа за пръстен с диаманти и смарагди, който приличал на венчална халка. Двата вида скъпоценни камъни се редували върху розовозлатиста лента.
— И за него ли твърдеше, че е от баща й?
— Да. Аргументите й бяха, че баща й се опитвал да навакса за годините, през които не й подарявал нищо. Някои от бижутата били семейни реликви, собственост на майка й. Нямаше причини да не й вярвам. Притежаваше и брошка с формата на цвете, която очевидно беше много стара.
— Спомням си я — намеси се Дидри Риърдън. — Имаше малка пъпка, закачена със сребърна верижка за голямото цвете. Изрязала съм си от вестника снимка от някаква благотворителна акция, на която Сузан е с това бижу. Скип, забрави за онзи семеен накит, диамантената гривна, която беше на ръката на Сузан след убийството.
— Къде бяха накитите на Сузан през онази нощ? — попита Кери.
— С изключение на онези, които си беше сложила, всички бяха в кутията на тоалетната й масичка. Трябваше да ги държи в сейфа, но обикновено не си правеше труда да ги прибира.
— Скип, според показанията ви по време на процеса няколко неща са изчезнали от спалнята ви през онази нощ.
— За две съм сигурен. Едното е брошката с формата на цвете. За съжаление не мога да се закълна, че този ден беше в кутията. Но си спомням, че миниатюрната рамка липсваше.
— Опишете ми я — подкани го Кери.
— Нека аз, Скип — намеси се Дидри Риърдън. — Виждате ли, Кери, рамката беше прелестна изработка на ученик на бижутера Фаберже. След войната съпругът ми служеше в окупационните войски и я купи от Германия. Беше овална, от син емайл със златен кант, в който бяха вградени перли. Подарих я на Скип и Сузан за сватбата им.
— Сузан сложи в нея своя снимка — обясни Скип.
Кери забеляза, че надзирателят, който стоеше до вратата, погледна стенния часовник.
— Остават ни само още няколко минути — припряно каза Кери. — Кога за последен път видяхте тази рамка, Скип?