— Същата сутрин. Спомням си добре, понеже я стрелнах с очи, докато се обличах и премествах вещите си в джобовете на другия костюм. През нощта, когато детективите ми съобщиха, че ще ме водят в полицейския участък за разпит, един от тях се качи с мен в спалнята, за да си взема пуловер. Тогава рамката я нямаше.
— Ако Сузан е имала приятел, дали е възможно през деня да му я е подарила?
— Не. Беше една от най-красивите й снимки и тя обичаше да я гледа. Пък и едва ли би й стигнала смелостта да се раздели със сватбения подарък на майка ми.
— И рамката повече не се появи?
— Не. Но когато се опитах да кажа, че вероятно е открадната, прокурорът не се съгласи с мен. Твърдеше, че в такъв случай щели да липсват и бижутата.
Чу се звънец, който съобщи на посетителите, че свиждането е свършило. Този път, когато стана, Скип прегърна с едната ръка майка си, а с другата — Бет и ги притисна до себе си. Надникна над главите им към Кери и Джеф. Усмихваше се и изглеждаше с десет години по-млад.
— Кери, ако намерите начин да ме измъкнете от това място, ще ви построя къща, която няма да ви се иска да напуснете до края на живота си. — Изведнъж мъжът се изсмя. — Господи, не мога да повярвам, че съм казал подобно нещо!
В отсрещния ъгъл на помещението затворникът Уил Тот седеше с приятелката си, но вниманието му почти изцяло бе насочено към групата около Скип Риърдън. Много пъти бе виждал майката на Скип, адвоката и приятелката му. Миналата седмица разпозна Кери Макграт — беше изключено да не я забележи, понеже тази жена бе причината да прекара следващите петнайсет години в тази дупка. Тя беше обвинител на делото му. Направи му впечатление, че този път Макграт е много мила с Риърдън — през цялото време си записваше това, което й говореше той.
Уил и приятелката му станаха при сигнала за края на свиждането. Докато я целуваше, той й прошепна:
— Веднага щом се прибереш вкъщи, се обади на брат си и му кажи, че Макграт беше днес тук и непрекъснато си водеше бележки.
74.
В събота следобед Сай Морган, агентът от ФБР, който разследваше обира в дома на семейство Хамилтън, четеше в кабинета си в Куонтико компютърните разпечатки с информация за тази кражба и за останалите, чийто извършител, изглежда, бе един и същи човек.
Бяха помолили семейство Хамилтън и другите, пострадали от грабеж при подобни обстоятелства, да представят списък с имената на всички гости, посещавали домовете им няколко месеца преди крадецът да проникне в тях. Създадоха в компютъра директория с отделен файл на хората, които се повтаряха.
Проблемът е в това, мислеше си Сай Морган, че повечето от тях се движат в тези кръгове и не е необичайно да се появяват на големите приеми.
Независимо от всичко десетина имена се срещаха постоянно. Сай прегледа списъка, подреден по азбучен ред.
Първият човек в него беше Джейсън Арнът.
Този отпада, каза си Сай. Проучиха го преди две години и излезе, че е чист. Притежаваше солиден портфейл от ценни книжа и в банковите му сметки не бяха постъпвали наведнъж големи суми, които можеха да се свържат с обири. Доходите му съответстваха на начина му на живот. Данъчните му декларации отразяваха точно сделките, сключени на фондовата борса. Известен беше като добър познавач на изкуството и античните предмети. Често даваше приеми й хората го харесваха.
Всъщност съмнителното при него беше, че е прекалено праволинеен. Към тази особеност се добавяше и фактът, че задълбочените му познания по изящните изкуства и антиките съответстваха на избирателния подход на крадеца, който посягаше само на автентични и ценни вещи. Вероятно не би било излишно да го проверим още веднъж, разсъждаваше Сай. Той обаче много повече се интересуваше от едно друго име от списъка, Шелдън Ланди, който притежаваше рекламна агенция.
Очевидно Ланди общува с богати хора, мислеше си Сай. Не изкарва много пари, а живее в разкош. Освен това прилича на мъжа, когото според компютъра трябваше да търсят — на средна възраст, ерген, завършил колеж, със собствена фирма.
Бяха изпратили шестстотин листовки със снимката, направена със скритата камера, на всички, които бяха сред гостите на приемите. До момента имаше трийсет обаждания. Едно беше от жена, която позвъни по телефона, за да им съобщи, че се съмнява в бившия си съпруг. „Докато бяхме женени, непрекъснато крадеше от мен. След като се разведохме, се вмъкна с измама в едно голямо учреждение. А и брадичката му е остра като на човека на фотографията — обясни тя. — На ваше място бих проверила как стоят нещата.“