— Нещо, което ще ти хареса — заяви Джонатан. — Сигурен съм.
Прислужницата се приближаваше към масата с каничката кафе. Кери наистина имаше нужда от втора чаша. Оттук нататък разговорът ще е неприятен, каза си тя.
Не изчака Джонатан да я попита за делото „Риърдън“. Предаде им точно всичко, което беше научила, и заключи:
— Ясно е, че доктор Смит е излъгал. Въпросът е доколко. Ясно е също, че Джими Уийкс има сериозна причина да не се възобнови разследването. В противен случай защо ще кара хората си да се занимават с Робин?
— Кинълен те е заплашил, че нещо може да се случи с нея? — Тонът на Грейс беше презрителен.
— Според мен „предупредил“ е по-точната дума. — Кери се обърна към Джонатан: — Виж, трябва да разбереш, че не възнамерявам да обърквам плановете на Франк Грийн. От него ще излезе добър губернатор. Знам, че докато обясняваше на Робин какво става в сената, ти всъщност говореше на мен. Той ще продължи да провежда политиката на Маршъл. По дяволите, Джонатан, аз искам да бъда съдия. Убедена съм, че няма да се проваля. Ще бъда справедлива, без да се държа глупаво или сантиментално. Но какъв съдия е този, който като прокурор е обърнал гръб на съвсем явна съдебна грешка? — Осъзна, че е повишила тон, и добави: — Моля да ме извините. Поувлякох се.
— Човек постъпва както смята за правилно.
— Няма да вдигам излишен шум. Нещо не е наред и аз държа да открия какво е то, а после ще оставя Джеф Дорсо да си свърши работата. Утре следобед ще се видя с доктор Смит. Целта ми е да опровергая достоверността на показанията му. Според мен той е пред нервна криза. Да преследваш някого е престъпление. Ако успея да го накарам да признае, че е излъгал за бижутата и за мъжа, който навярно е имал връзка със Сузан, играта става друга. Джеф Дорсо ще подаде молба за преразглеждане на делото. Ще са нужни няколко месеца, докато се стигне до нов процес. Тогава Франк Грийн вече ще е губернатор.
— Но ти, скъпа, вероятно няма да бъдеш съдия — каза Джонатан, клатейки глава. — Звучиш доста убедително, Кери, и аз ти се възхищавам, макар и да се тревожа от това, което може да те сполети. На първо място обаче е Робин. Заплахата си е заплаха и трябва да се приема на сериозно.
— Аз я приемам на сериозно, Джонатан. С изключение на гостуването й при семейство Дорсо, не съм я изпускала от очи през почивните дни. Нито за миг не я оставям сама.
— Кери, когато се притесняваш, че у вас не е достатъчно безопасно, води я тук — настоя Грейс. — Къщата ни се охранява добре. Ще заключваме и вратата на двора. Тя е свързана с алармената инсталация. Ако някой се помъчи да проникне през нея, веднага ще разберем. Ще намерим пенсиониран полицай, който да я кара на училище и да я прибира след часовете.
Кери сложи ръка върху пръстите на Грейс, леко ги стисна и каза простичко:
— Обичам ви и двамата. Джонатан, моля те, не се разочаровай от мен само защото смятам, че съм длъжна да постъпя така.
— Гордея се с теб — отвърна Джонатан. — Ще се постарая да запазя името ти в списъка на кандидатите за съдийските места, но…
— Но не бива да разчиташ на това — бавно довърши изречението му Кери. — Знам. Понякога на човек му се налага да направи труден избор, нали?
— Хайде да сменим темата — рязко заяви Джонатан. — И все пак бих искал да ме държиш в течение, Кери.
— Разбира се.
— А сега нещо по-весело. Грейс се почувства доста добре миналата вечер и двамата излязохме да вечеряме навън.
— О, Грейс, толкова се радвам! — възкликна искрено Кери.
— Знаеш ли, срещнахме някакъв човек, който оттогава не ми излиза от ума — сподели Грейс. — Не мога да се сетя откъде го познавам. Казва се Джейсън Арнът.
Докато вечеряха, Кери не намери за необходимо да им разкаже за Джейсън Арнът. Реши да не го коментира и сега. Ето защо само попита:
— Защо смяташ, че го познаваш?
— Нямам представа — отвърна Грейс. — Сигурна съм обаче, че или съм го срещала някъде, или съм виждала снимката му във вестника. — Сви рамене. — Ще си спомня след време — винаги става така.
Понеделник, 6 ноември
76.
Съдебните заседатели не знаеха за убийството на Барни Хаскъл и Марк Йънг, но медиите правеха всичко възможно останалите хора да научат. В почивните дни много вестници посвещаваха материали на разследването, а всяка телевизионна програма излъчваше в новините си безкрайни репортажи от мястото на инцидента.
Уплашен свидетел, чиято самоличност се пазеше в тайна, най-накрая бе позвънил в полицията. Отивал да изтегли пари от банков автомат, когато зърнал тъмносиня тойота да влиза в паркинга пред малката сграда, в която се помещаваше правната кантора на Марк Йънг. Било седем и десет. Усетил, че предната дясна гума на колата му е омекнала, и спрял до бордюра на улицата, за да я провери. Докато бил клекнал, забелязал, че вратата на сградата се отворила и някакъв мъж на около трийсет години притичал обратно до тойотата. Лицето му не се виждало. Носел голям пистолет.