Готова съм да се закълна, че прилича на мъжа, когото срещнах в клуба миналата вечер, каза си тя. Нима е възможно?
— Кари, подайте ми, моля ви, телефона.
След малко вече разговаряше с Аманда Кобъл, която я беше запознала с Джейсън Арнът в клуба. След обичайните поздрави Грейс спомена за Арнът. Изрази убедеността си, че и преди го е виждала някъде. Попита къде живее и с какво се занимава.
Когато затвори телефона, Грейс отпи от изстиналия чай и отново се взря в снимката. Аманда й обясни, че Арнът е познавач на античното изкуство и се движи в най-изисканите кръгове от Вашингтон до Нюпорт.
Грейс се обади на Джонатан в кабинета му в Трентън. Беше излязъл. Позвъни й в три и половина. Грейс му каза, че според нея Джейсън Арнът е крадецът, издирван от ФБР.
— Не забравяй, че отправяш доста сериозно обвинение към човека, скъпа — предпазливо отвърна Джонатан.
— Нали знаеш, че имам набито око?
— Да — тихо се съгласи той. — Честна дума, ако някой друг ми беше съобщил тази информация, щях да се поколебая дали да я предам на ФБР. Не искам да им пиша. Продиктувай ми телефона, който е посочен в листовката, за да им се обадя.
— Не — възпротиви се Грейс. — След като по принцип не възразяваш, аз ще им се обадя. В случай, че греша, ти нямаш нищо общо с това. Ако съм права, ще съм доволна, че отново съм свършила нещо полезно. Преди години се запознах с майката на Джок Пийл и жената много ми хареса. Бих се радвала, ако съм открила убиеца й. Никой не бива да живее безнаказано, след като е отнел човешки живот.
78.
Доктор Чарлс Смит беше в отвратително настроение. Прекара самотно почивните дни. Особено силно се разстрои, че не успя да се свърже с Барбара Томпкинс. В събота времето беше толкова хубаво. Надяваше се, че ще й хареса идеята за разходка до Уечестър и обяд в някое от ресторантчетата покрай Хъдсън.
Когато й позвъни, телефонният секретар беше включен и дори да си бе у дома, тя не му се обади.
И на следващия ден беше същото. Обикновено в неделя Смит се насилваше да прегледа културния справочник на „Ню Йорк Таймс“, за да посети някоя пиеса в малките театри на Гринич Вилидж или концерт, или пък опера в центъра „Линкълн“. Тази неделя обаче не му беше до подобни развлечения. През по-голямата част от деня лежа облечен на леглото и се взира в снимката на Сузан.
Постигнах чудо на чудесата, каза си той. Бе дал на отчайващо невзрачното раздразнително момиче, дете на двама красиви родители, това, което му се полагаше по рождение, и дори много повече. Хубостта й беше толкова естествена, тъй вълнуваща, че предизвикваше благоговение у всеки, който я съзреше.
В понеделник се обади в службата на Барбара. Обясниха му, че е заминала на двуседмична командировка в Калифорния. Тази новина го разстрои истински. Знаеше, че го лъжат. В четвъртък, докато вечеряха, Барбара спомена, че в сряда й предстои делови обяд в „Ла Гренуей“. Запомни думите й, понеже тя заяви, че никога не е ходила в този ресторант и очаква с нетърпение да го посети.
През целия ден Смит не успя да се съсредоточи върху работата си, но не защото графикът му беше претоварен. Напротив, напоследък броят на пациентките му все повече намаляваше, а онези, които идваха за консултация, рядко го посещаваха повторно. Всъщност при малко от тях можеше да се постигне истинска красота, макар и сега той да го желаеше.
Отново усещаше как очите на Карпентър следват всяко негово движение. Сестрата беше изключително опитна, но той реши, че е време да се отърве от нея. Преди няколко дни, докато правеше коригираща операция на нос, Карпентър го наблюдаваше като загрижена майка, която трепери дали детето й ще си каже репликите в училищната пиеска, без да се запъне.
Когато пациентката, записана за три и половина, отмени по телефона посещението си, Смит реши да си тръгне. Щеше да изкара колата от гаража, да отиде до службата на Барбара и да паркира на отсрещната страна на улицата. Тя обикновено излизаше от агенцията в пет часа и няколко минути, но той искаше за всеки случай да е там по-рано. Мисълта, че може би съзнателно го избягва, беше непоносима. Ако разбереше, че наистина е така…
Тъкмо излизаше от фоайето на сградата на Пето Авеню, когато видя, че към него се приближава Кери Макграт. Огледа се, за да потърси начин да се скрие, но беше невъзможно. Тя му бе препречила пътя.