— Арнът! — Сай сграбчи слушалката на телефона. — Мисис Хувър, аз съм Сай Морган. Благодаря ви, че се обадихте.
Докато я слушаше, Морган си каза, че всички адвокати си мечтаят за подобен свидетел. Разсъждаваше логично, излагаше ясно фактите и обясняваше най-подробно как от инвалидната си количка е видяла мъжа под същия ъгъл, под който вероятно го е хванала скритата камера в дома на семейство Хамилтън.
— Когато го гледа отпред, човек остава с впечатлението, че лицето му е по-пълно — отбеляза мисис Хувър. — И още нещо, миналата нощ мъжът леко сви устни, щом му заявих, че го познавам отнякъде. Може би има навик да прави така, когато се съсредоточава върху нещо. Забелязали ли сте как се е намръщил на снимката? Според мен, когато камерата го е уловила, той се е мъчел да се концентрира върху тази статуетка, за да прецени дали е автентична, или не. Една моя приятелка ме увери, че е голям познавач на антични предмети.
— Да, така е. — Сай Морган се развълнува. Най-после действително беше попаднал на сериозна следа. — Мисис Хувър, нямате представа колко съм ви задължен. Известно ви е, предполагам, че ако наистина сте открили престъпника, ще получите солидна награда, над сто хиляди долара.
— О, на мен пари не са ми нужни — отвърна Грейс Хувър. — Ще ги използвам за благотворителни цели.
След като затвори телефона, Сай Морган се сети за сумите, които трябваше да плати на колежа за обучението на синовете си. Завъртя глава и се обади по интеркома на тримата следователи, които работеха по случая „Хамилтън“.
Нареди им да поставят Арнът под постоянно наблюдение. Съдейки по проучването, което бяха направили преди две години, той реши, че ако е крадец, мъжът умело е скрил плячката си. Би било добре да го следят известно време. Може би щеше да ги насочи към мястото, където държи съкровищата си.
— Ако докажем, че е извършил всички тези обири, тогава ще го подведем под отговорност и за убийството на майката на Пийл — обясни им Сай. — Шефът ще остане страшно доволен. Майката на президента обичала да играе бридж с мисис Пийл.
80.
Кабинетът на д-р Смит беше чист, но Кери забеляза, че има вид на помещение, което от години е занемарено. Копринените абажури с цвят на слонова кост, каквито имаше в къщата на баба й, бяха потъмнели. Един от тях беше обгорял и платът бе разкъсан. Креслата с тапицерия от велур бяха хлътнали и протрити.
Помещението беше с висок таван и би могло да изглежда красиво, но сякаш времето бе спряло в него — приличаше на декор от черно-бял филм, правен през четирийсетте години.
Кери свали шлифера си, но д-р Смит не понечи да го поеме. Липсата на елементарна любезност означаваше, че не очаква от нея да се заседява тук. Тя сгъна дрехата и я метна на облегалката на креслото.
Смит седеше изправен на някакъв стол с висока облегалка, какъвто в никакъв случай не би избрал, ако беше сам.
— Какво искате, мисис Макграт? — Стъклата на очилата уголемяваха очите му, които я пронизваха с ледена омраза.
— Да чуя истината — отвърна с равен глас Кери. — Бих желала да разбера защо сте твърдели, че вие сте подарявали бижутата на Сузан, след като всъщност ги е получавала от друг мъж? Защо сте излъгали за Скип Риърдън? Той никога не е заплашвал Сузан. Може и да е изпускал нервите си и да й е крещял, но никога не я е заплашвал, нали? По каква причина сте се заклели, че го е правил?
— Скип Риърдън уби дъщеря ми. Удуши я. Извърши го по толкова жесток начин, че очите й бяха с кръвоизливи, имаше разкъсване на кръвоносните съдове на шията, езикът й висеше от устата като на мъртво животно…
Гласът му секна. Гневният изблик се превърна в стон.
— Осъзнавам колко болезнено е било за вас да гледате снимките, доктор Смит — тихо каза Кери и присви очи, когато забеляза, че Смит се е втренчил невиждащо в пространството пред себе си. — Но защо винаги обвинявате Скип за трагедията?
— Той беше неин съпруг. Изпитваше безумна ревност. На всекиго беше от ясно по-ясно. — Смит помълча един миг. — Мисис Макграт, не искам да обсъждам повече този въпрос. Бих желал да знам какво имате предвид, като твърдите, че преследвам Барбара Томпкинс.
— Не бързайте, нека първо да поговорим за Скип Риърдън, докторе. Грешите за него. Скип не е ревнувал безумно Сузан. Било му е известно, че се среща с друг мъж. — Кери направи пауза. — Но и той си е имал приятелка.